Парти игри: участвайте и преживейте наживо "Върколаците"!

Идеята да прекарваш голяма част от времето със затворени очи ми се струва доста неприятна.

Около 5% от времето си със затворени очи. Ако гейммастърът си го постави за цел, може и само за по десетина секунди да се затварят очите.

SilverWolf писа: писа:

Всъщност доста малка част от времето се прекарва със затворени очи...
Пък и си има плюсове - когато едно от сетивата (особено зрението на което май най-много се разчита) е блокирано (съзнателно или не), другите сетива се усливат. Мисля, че това също е полезно в играта на Върколаци, защото тези дето лъжат повече се и потят повече, та е по-лесно да ги хване човек.

fhristo писа: писа:

За мен Върколаците също попада в голямото семейство на настолните игри - аз лично я възприемам като парти игра, защото като другите игри от този вид изисква голям брой хора, правилата са лесни и няма реално борд, а само малко карти като компоненти.
Що се отнася до мнението ми за нея - играл съм я само веднъж, така че може и да бъркам в някои неща и вероятно ще я пробвам пак някой ден (не скоро), но честно казано първата игра ме изнерви, както май не го е правила друга игра. По принцип харесвам кооперативни игри, в които има и предател - Battlestar Galactica е сред любимите ми игри, но там се случват още много неща и има за какво да се хванеш когато обвиняваш някого, че е сайлон и в същото време има как да се защитиш, че не си такъв - чрез различните действия, които си извършил в играта до този момент (разбира се, някои от тях може да са за заблуда). Докато при Върколаците всичко е въпрос на убеждаване без да имаш нищо, с което да се аргументираш, което за мен е дразнещо.

Друго, което не ми харесва при Върколаците е, че има елиминация на играчи - това е отживяла времето си механика и има защо - кой иска да го убият на първата нощ и после поне половин час да гледа играта отстрани? Може би задълбавам много, но на мен лично ми е неприятно и това постоянно затваряне на очите за време повече от комфортния максимум (даже по едно време мислех, че няма да издържа повече със затворени очи, затова си сложих ръка на очите). Освен това за мен този тип игри са много по-добри с хора, с които се познавате, отколкото с непознати. С непознати, на които за първи път им виждаш физиономиите и не си им запомнил имената, е много трудно да интерактваш по-същия начин, както с останалите.

Другото е, че ултимативната версия на играта с много различни роли е абсолютно неподходяща за новаци на играта, защото не могат да запомнят какво прави всяка роля и не могат да разберат какво влияние би могла да окаже всяка роля върху играта ако се е паднала - за мен този вариант на играта е само ако всички на масата са играли поне 5-6 игри на обикновената версия, след което са имали достатъчно време да се запознаят на спокойствие с всички роли, които могат да се паднат. В противен случаи опитните играчи ще имат огромно предимство в разчитането на ситуацията, а неопитните - няма да имат пълната информация, която се изисква, за да играят пълноценно.

Не ми харесва и още нещо, което не знам дали по принцип е в правилата или се въвежда в като правило в групата на Уейн, с която играх - това да трябва всеки играч да играе някаква роля - в смисъл да си измисли някаква история за себе си и да я разкаже на останалите - това ми звучи тъпо да трябва сега да си измислям някаква правдоподобна роля и да накарам и другите да повярват в нея след като аз сам не й вярвам, защото не ми се занимава чак толкова за половинчасова игра, в която мога да отпадна след първата нощ. Виж в игри като Battlestar Galactica, където има повече дълбочина и време да влезеш в някоя от предварително зададените роли е много по-лесно и приятно за мен, още повече, че съм гледал сериала и знам как действат и мислят героите.

Мен пък играта ми хареса, може би, защото преди не съм играл други такива, освен Убиец де, ама тя за мен е доста детинска, направо бебешка. Не смятам, че да се играе с връколаците е толкова трудно, просто обикновено върколака беше само един и това му правеше играта трудна. Ако играта се играе от повече хора, примерно 10 човека и има трима върколака, едва ли ще е толкова трудно за тях. Най-много ми хареса да играя именно върколак, макар че не справих много добре в тази си роля. Реших да отстраня човекът, който доста ме подозираше, но това се оказа грешка, тъй като Лонгшот, който седеше до мен, явно слуха му бе силен и чуваше какво правя и съответно бе чул как си вдигам ръката за да посоча кого да изям. А и Уейн и Торо бяха доста силен екип, така че да премахна и някой от двамата също нямаше да е лоша идея. Прецених, че Seer не е толкова опасен, тъй като на момчето май му бе първа или втора игра и все още не схващаше добре цялата игра, а и освен това, вероятноста да го пазеше бодигарда, не бе малка. Най-гадната роля ми се стори Cursed, умрях от скука, като играх с него, въобще не знаеш кого да защитаваш и кого да нападаш, дали селяните или върколаците. Уж си селянин, пък може да станеш върколак, тази роля за мен е възможно най-гадната и скучната, твърде вероятно е и заради това на SilverWolf да не и е допаднала играта, тъй като тя се падна именно с тази роля. Разбира се, може да не и хареса с която и да е роля де ( всеки си има вкус), но това не променя факта, че Cursed е гадна и тъпа роля. Би станала готина, ако те ухапят де, ама тогава вече си имаш баш роля, тъй като ставаш върколак и вече си е друго. На два пъти играх с Hunter и беше доста забавно, линчуваха ме и аз гръмнах двама селянина и заради това спечелиха върколаците, ама като ме линчуват селяните ще ги гърмя . Имаше една игра дето не помня каква роля играх, май че Tough guy , бързо умрях, ама бе забавно след това. Уейн бе върколак и накрая останаха само трима и ги убеждаваше с часове, че не той е върколака ама толкова убедително, че чак аз повярвах при положение, че вече знаех че е. Като видя, че не може да обивни единия, веднага обърна към другият, както се изрази Longshot, изкарваше от три кладенеца вода. За малко да успе е да ги измам, ама за малко. Това с представянията, също ми се вижда готино и забавно, чак някой да повярва в ролята е малко вероятно, но е готино да измисляш някакви идиотски роли. Сетих се и за идеята да измислиш роли от книги-игри, примерно може да се каже, че си неандарталец на име Унк прехвърлил се през времето във въпросното село.
Относно маменето, специално в тази игра, ми се вижда безмислено. Някак си ще изгуби, само този който го прави, изобщо няма да усети тръпката от играта. Това е игра на надлъгване, на гледане реакциите на хората, на психология, измамата би направила играта безинтересна. Би имало смисъл, само ако се играе на пари.

stalk писа: писа:

Най-гадната роля ми се стори Cursed, умрях от скука, като играх с него, въобще не знаеш кого да защитаваш и кого да нападаш, дали селяните или върколаците. Уж си селянин, пък може да станеш върколак, тази роля за мен е възможно най-гадната и скучната, твърде вероятно е и заради това на SilverWolf да не и е допаднала играта, тъй като тя се падна именно с тази роля. Разбира се, може да не и хареса с която и да е роля де ( всеки си има вкус), но това не променя факта, че Cursed е гадна и тъпа роля.

Тук бъркаш - ролята си е много добра и ако измислиш добро комбо така, че върколаците да те ухапят има начин да изплюскате селяните без да ви усетят... стига разбира се да се разберете с невербална комуникация(заради което твърдя, че играта трябва да се играе с познати хора).
За съжаление явно не успях да интерактна добре със Снежа, понеже още от началото я разконспирирах, че е върколак, но така и не успях да й дам знак да се сети да ме ръфне ( а нямах възможност да се опитам да привлека вниманието да другия върколак, понеже не бях съвсем сигурна дали наистина е върколак).

stalk писа: писа:

Сетих се и за идеята да измислиш роли от книги-игри, примерно може да се каже, че си неандарталец на име Унк прехвърлил се през времето във въпросното село.

Аз точно това и направих понеже не бях загряла, че трябва да си правим и представяне... за това първото което ми дойде на акъла беше грозната щерка на кмета от "Нещо Някакво Такова" на Роджър Уилко...

Много интересно звучи описанието на тази игра. А какво е англоезичното й наименование и колко горе-долу струва?

И аз съм играл на Мафия. С трима полицай, трима бандити и около десетима цивилни. Извадих късмет да бъда бандит. Играта бе част от упражнение по водене на проблемни групи. Един от участниците бе астроложката Оксана, която по едно време бе предложена за "съд", заради съмнение, че е от бандитите. Защитната й реч бе уникално проста и въздействаща в своята естественост. През сълзи от смях заяви, че иска да бъде "осъдена", за да може по-скоро да се прибере при дъщеричката си. Sancta simplicitas.

Ще разкаже ли някой малко и за Amun-Re?

искам и аз да се включа , когато я играете изглежда много яко