Качествени фентъзита

Признавам, че Дядо Прас не съм го гледал. Чел съм само книгата, която ми хареса. Обаче си спомням, че навремето страшно много ми беше харесала "Малки богове", заради някои философски аспекти на темата и дълбочината на Ворбис и Квизицията. Филмът "Пощоряване" (Going postal) го гледах и пазя най-добър спомен и от близостта с книгата и от свежите актьори. За мен най-качествено фентъзи (на книга де!) си остават "Донеси ми главата на принца", "Ако с фауст не успееш" и "Просто шеметен фарс" в съавторство между Робърт Шекли и Роджър Зелазни. Тук свежият хумор, цинизмът, сарказмът и интелигентният поглед към всяка една ситуация са на доста високо ниво. Което ме навежда на мисълта: Що пък да не се филмират някой ден?! А това ме подсеща да си ги препрочета, в скоро време...

SatanicSlayer писа: писа:

Това са фентъзитата през новото хилядолетие, които според мен са по-добри от Властелина+Хобит.

Going Postal
The Color of Magic
Legend of Earthsea
Dungeons & Dragons: Wrath of the Dragon God
Hogfather
Golden Compass
Pan's Labyrinth
Black Death
Solomon Kane

Съгласен съм с доста от изброените фентъзита Бих добавил Stardust, който на мен ми допада като адаптация на книгата.

Хубавите фентъзи и фантастични филми напоследък често са 3д анимации - Wall-E, Как да си тренираш дракон, Коралайн, [добавете вашите].
Моите 20 стотинки към темата са, че е хубаво човек да иска качествено съдържание, но все пак е редно да си дава сметка и за ограниченията на жанра. Близко е до акъла, че фентъзи/фантастични/хорър филми се правят, за да те поразят с визия. Трудно е да се очаква от псевдо-средновековни общества, къдато има в най-общи линии три съсловия и дванайсет занаята (за жените - само два) да могат да станат арена на многопластови драми и нюансирани отношения, каквито хората имат в наши дни. (И точно поради това разминаване е неизбежно да се включват "кръпки" като междурасови любовни истории, магически спасявания и прочие неща, които ги няма в литературните първообрази) . А и филмите са с ограничение максимум до 3 часа. (Game of Thrones има по-малък бюджет за спец-ефекти, но за сметка на това се дипли няколко сезона и дава време да бъдат развити повече сюжетни линии и да се проследят повече персонажи.)

Най-запомнящите се фентъзита след Властелина за мен са:
Всички сезони на Игра на тронове (книгите не ме кефят много, но сериалът е веднъж)
Соломон Кейн
Звезден прах
Магьосникът от Землемория

kiril_ps писа: писа:

Всички сезони на Игра на тронове (книгите не ме кефят много, но сериалът е веднъж)

Успях да изтърпя само първия епизод и се отказах за по нататък. Не съм чел и книгите /отчитам го като сериозен мой проуск, който някога евентуално ще наваксам/. Сцената, която ме отказа, беше следната, смътно я помня, но все пак: заловиха някакъв, който е от отрядите, охраняващи някаква стена; след това един от главните герои, който се водеше главнокомандващ на всички "граничари", взе един меч, заведе дезертьора до някакъв дръвник и го обезглави.

Подобна глупост и наивитет дори във фентъзи обстановка ми идва в повече. Всички сме чели за децимацията, навярно е съществувала. Но едва ли преторите са я изпълнявали лично с гладиуса...

Ами горепосочената сцена не е случайно сложена.Когато прочетеш книжките ще ти стане ясно защо я има.

Що бе? Задължение не му е било на човека, но пък може да са го хванали в лош момент, да му е било накипяло

Разни хора споменават Соломон Кейн... аз го изгледах една нощ случайно този филм, нищо интересно не видях.

Отношенията между хората, мотивацията на героите... във фентъзи и фантастика често са ужасяващи. А са ужасяващи, защото историите са писани от хора, които прекарват живота си асоциално или на много ниско ниво. Не може да пишеш за владетели, а самия ти в истинския живот да работиш чистач. Не ти се получава гледната точка, аргументацията е слаба...

Същата тъпотия е и когато не си помирисвал красива жена, но ги знаеш, че всичките са кучки и са лесни, ако имаш много кинти. Когато знанията на автора идват от жълтата преса и от тъпи телевизионни предавания, няма как да се получи нещо повече от бълвоч.

Разбира се, ако има до теб човек, който е врял и кипял, и когото можеш да накараш да бъде откровен с теб, можеш да разбереш доста за нещата. Но са редки такива моменти.

Фентъзитата страдат, понеже авторите им не познават начина на живот на своите герои и пишат наизуст. Да, със сигурност нещо ги запалва, нещо научават, но за един съвременен човек да си представи бита от едно време... трудно е.

В "Поробената принцеса" от ПГ3 робинята има право да си избира къде да работи, при това от първия си работен ден (не съм сигурен, че е правилно това да се употребява за робиня, те са били 24/7). Това като го прочетеш, не си ли склонен да се откажеш?

Sando писа: писа:

Ами горепосочената сцена не е случайно сложена.Когато прочетеш книжките ще ти стане ясно защо я има.

Това все пак е филмова поредица, сериал, не знам защо трябва да чета книжките, за да ми стане ясно нещо. Коментирам въпросната сцена във филма, която беше представена по абсурден, смехотворен начин. Логично е в книгата да има къде - къде по - добра обосновка. Поради тази причина не съм се отказал и от идея някога да я прочета.

Лисичков писа: писа:

kiril_ps писа: писа:

Всички сезони на Игра на тронове (книгите не ме кефят много, но сериалът е веднъж)

Успях да изтърпя само първия епизод и се отказах за по нататък. Не съм чел и книгите /отчитам го като сериозен мой проуск, който някога евентуално ще наваксам/. Сцената, която ме отказа, беше следната, смътно я помня, но все пак: заловиха някакъв, който е от отрядите, охраняващи някаква стена; след това един от главните герои, който се водеше главнокомандващ на всички "граничари", взе един меч, заведе дезертьора до някакъв дръвник и го обезглави.

Подобна глупост и наивитет дори във фентъзи обстановка ми идва в повече. Всички сме чели за децимацията, навярно е съществувала. Но едва ли преторите са я изпълнявали лично с гладиуса...

В сериала присъстваха синовете му на екзекуцията и те трябваше да научат важния урок, който мисля, че и в сериала е упоменат. Не смятам, че това е глупост, а просто някакво разбиране за чест и достойнство.

kiril_ps писа: писа:

В сериала присъстваха синовете му на екзекуцията и те трябваше да научат важния урок, който мисля, че и в сериала е упоменат. Не мисля, че това е глупост, а просто някакво разбиране за чест и достойнство.

"Някакво разбиране" за чест и достойнство, което трябва да има много ясна обосновка и собствена плоскост в този фентъзи свят, бих добавил. В тази връзка си спомням едно писмо на Толкин до сина му, в което се казва, че се е опитал да изгради основата на повечето персонажи и събития в творбите си, да не стоят откъснати и във въздуха. И тъй като аз не получих почти никаква информация във филма, освен че:
- от дезертьора разбраха, че някакви, нещо си, напада стената
- никой няма право да напуска поста си на стената
- задължение на командира на гарнизона, на граничарите, който е и благородник/!!!/, е със собствените си ръце да обезглавява дезертьорите с помощта на един двуметров меч
всичко ми се стори като един голям фарс, който ме отказа да продължавам да гледам телевизионна поредица след първия епизод.

Трябва ли в първия епизод да ми стане ясно какви са мотивите на героя, какви са личните му вярвания, прегрешения, какво смята за достойно и т.н. Мнението ми е, че в началото е хубаво да има много неясни неща, които да се разкриват постепенно.
Да, не е разбираемо напълно защо главнокомандващият сече глави, но е загатнато.