Филми - общата тема

Еверест
Хареса ми много, но съм пристрастен - много си падам по планинарски филми, само разходката по маршрута и гледката ми стигат. Уникално добре е заснет, ако имах някаква представа от операторско майсторство щях да предположа, че ще вземе поне номинация за кинематография, предполагам ще вземе такава и за best picture и актьорски (примерно Бролин), макар че никой не е прекалено изявен в такъв тип филм. Сюжетът е типичен за жанра -> група алпинисти + пишман туристи тръгват да изкачват Еверест и после shit goes wild.

Като цялостна оценка го поставям между North Face и Touching the Void.

Thank you for smoking
е филм с впечатляващи диалози и приятна актьорска игра. Сюжетът е завърян около моралните дилеми с цигарите и правото да избираш, ако сте го пропуснали е време да наваксате. Напомня ми малко на "Народа срещу Лари Флинт".

Гледах и аз Марсианецът. Не съм чел книгата и може би това, което виждам като негов минус е именно покрай запазването на духа й и при това е субективен такъв.

Филмът е хубав - сценарий, игра, визия. За мен обаче пропуска сериозен драматичен ефект и се отличава от филмите за оцеляване с липсата на драматизъм, напрежение и тягостна атмосфера. Има ги тук там, но в общи линии няма акцент на трудностите на героя - всичко решава без проблеми, забавлява се и т.н. Ако тябва да му пиша синопсис би бил нещо от сорта на:

"Изоставен астронавт на Марс изпитва дребен дискомфорт при периодично възникване на проблеми. Хората от НАСА се притесняват за реакцията на масите. Светът е щастлив. Китай и САЩ са другарчета и си помагат."

Може би гледах повечко филми за алпинисти в ужасяващи ситуации напоследък и това ми се стори като комедия - и драматичните събития ги има отвсякъде, просто умишлено са лековато предадени - по-скоро като "любопитно този проблем как ще бъде решен сега". Предполагам не виждам филма като невероятен, а просто като хубав, защото очаквах друго от него - нещо ала Gravity, ала Nordwand, Touching the Void или поне ала Cast Away. А и малко предпочитах да гледам Сикарио вместо този

За горното - да, разбира се, прав си, това казвах и аз. За всеки влак си има пътници, за моя вкус филмът би бил по-добър с малко по-различни акценти и общ тон, но и така ми хареса - не бих възразил, ако друг го определи като шедьовър.

Crimson pеак
Ако очаквате история за духове, подлъгани от трейлъра, няма да я получите. Това е филм на Гилермо дел Торо, той не прави истории за призраци, а призраците във филмите му разказват истории. Класически психо-трилър, подправен с визуален приказен ужас, добре изигран и написан и разбира се - много красив. Напомня ми най-много на "The Devil's Backbone", като разбира се тук бюджета е над 10 пъти отгоре, отишли за ефекти и актьори. Няма да остане сред любимите ми филми на Гилермо, но си струва да се гледа и, както казва един от любимите писатели от детството ми, задължително на кино

И пак не успях да гледам Сикарио...

Сикарио, най-после.
Сериозен екшън, който акцентира на дилемата "целта оправдава средствата". В общи линии съм съгласен с горното мнение и ми хареса ми, макар че очаквах повече, а като минуси виждам излишните герои (Reggie, Silvio, дори и дори главната героиня) и липсата на особено много сюжет - бавното развитие не ми пречи и е характерно за Вилньов. Емили Блънт се представя много добре, но за жалост цялата идея на героя й е да внася гледна точка във филма и дразни с тази си такава (нещо като Скъли в досиетата X) - останалите също.
Не съм съгласен с Монев, че е прекалено реалистичен, стори ми се наивен на моменти, като последната сцена си е чисто безумна, тази на границата - също - действията на мексиканците подхождат повече на герои от Mad Max.
Екшън сцените са се получили изключително добре, но както вече споменахме - те не са есенцията на филма.
7/10