Филми - общата тема

Don't Breathe
Този път читав трилър, който определено ми беше далеч по-интересен от Lights out. Филмът успя да си доизгради историята на няколко стъпки, актьорите тук бяха сериозен плюс, а не тежест и като цяло темпото и атмосферата са доста добри. Като единствен по-сериозен минус бих отбелязал, че на моменти е прекалено фантасмагоричен и определени сцени ме накараха да си кажа "да бе, да...", особено в края, но като цяло - препоръчвам го. Не е филмът на филмите, но е от малкото добри "страшни" заглавия за миналата година.

Hell or High Water
Нямам никакви забележки към този филм - страхотна сценография, музика, актьорска игра, персонажи - въпреки, че има четири основни за мен силно се открояват Джеф Бриджис и Бен Фостър, който този път е с правилно дозирана ексцентричност. Сюжетът е ала old school уестърн, филмът не бърза за никъде и основно си развива героите и гледните им точки, без да има кой знае какъв екшън.
За съжаление гледането му ми беше много разбито - с десетина прекъсвания в рамките на два дена - и не можах да "потъна" във филма, затова ми е трудно да преценя дали е просто добър или велик. Мога обаче да ви го препоръчам без да се замислям

Ето и една от многото силни сцени:

Moonlight
Не можах да го почувствам, точно както не можах да почувствам и Boyhood. Някои сегменти ми дойдоха неестествено бързо развити (например отношенията с Juan), други леко се влачеха, но генерално сякаш не си падам по самия жанр "сегменти от живота на някого без фабула; с елементи на дълбока житейска мъдрост". Просто ми е празен.
При все това, не мога по никакъв начин да го определя като лош - филмът изглежда добре, актьорите се справят страхотно, усеща се емоцията на персонажите и човек лесно може да се допре до тях, да види живота на главния герой.

Manchester by the Sea
Изключително меланхоличен - по мое мнение създадената от филма емоция цели да пресъздаде това, което главният герой чувства/усеща чрез всеки елемент - визия, звук, темпо. Щях да го харесам повече ако не беше едната сцена, в която на фона на драматично пиано не разревава доста целенасочено публиката - изменя на стила си и според мен можеше да разкаже историята си без въпросната директна сцена. Явно обаче тук режисьорът не се е сдържал да използва по-стандартен и директен подход. Освен това на някои места не беше убедителен за мен (spoilers)

Актьорската игра на Кейси Афлек наистина си заслужава, не знам дали чак Оскар, просто добре му пасва ролята, подобна е на други негови; номинацията на Мишел Уилиамс не я разбирам, изкуствена ми е тази актриса, а Лукас Хеджес, "тийнейджърът", е посредата между двамата като убедителност, мисля че сценаристът има по-голямата заслуга за проблемите там, въпреки, че той е отнесъл оскар точно. Не мога да разбера и защо продължават да вземат 20 годишни актьори да играят 16-годишни ученици - това винаги чупи нещата за мен. Как да го възприема като някакъв тийнейджър?

В заключение, един от стойностните филми за годината, но далеч не е перфектен. За всеки, харесал този филм, препоръчвам безизвестният Rudderless, който създава сходно усещане, но за мен е далеч по-добър.

ПП. Мишо, имам спомени, че беше казал нещо за този филм, но не мога да си спомня какво ти беше мнението и не го откривам. Или се бъркам?

Крал Артур
Ами, як е. Меч и магия фентъзи с голям мащаб, без да се взема прекалено насериозно (Гай Ричи, все пак), динамичен и зрелищен. Ако очаквате някаква по-сериозна интерпретация на историята, може и да ви разочарова - има доза Робинхудовщина в този крал Артур, има го и задължителния за Г.Р. британски уличен живот (бил той и средновековен), както и мръсния мрачен Лондон(иум), който ако попритворите очи замязва като атмосфера на викториянският такъв от Шерлок Хоумс, а ако ги попритворите още малко и може да видите и "Гепи" на същото място. Едно си баба бае, дето се вика, но за сметка на това го прави много добре.
Ако просто се отдадете на филма, сигурно доста ще ви хареса. Според мен фентъзи на такова ниво на изпълнение излиза веднъж на няколко години в добрия случай. Актьорската игра е стабилна (Джъд Лоу разбира се повече от останалите), персонажите са интересни като за жанра, подсилени са с готини реплики, екшънът си го бива и епиката не липсва.

Не разбрах две неща: Джъд Лоу защо се разхождаше в Армани през целия филм и защо беше нужно да се копират земеслоновете.

Така или иначе, отивайте да го гледате!