Филми - общата тема

Съвсем накратко

Taxi Driver
Остави ме в същото усещане като "Rosemary's Baby". Целият дълъг филм е основно изграждането (този е character driven, докато Rosemary е по-скоро story driven), след което се стига до кратка и силно предвидима кулминация и ми липсва някакъв достатъчен "punch", нещо, което да ме разтърси като се стигне до този момент. Да, добър е - повечето биха казали "гениален" - постига това, което цели. С риск да ме засипете с камъни ще си кажа, че според мен киното е станало по-добро и най-добрите от по-новите slow burner филми някак си са по-вълнуващи и накрая кулминацията е по-ударна, което за мен е плюс (да речем ако го съпоставим този с "History of Violence" , "Drive", предполагам "Жокера" или "Rosemary's Baby" с "Hereditary"). С известни колебания бих го казал и за актьорското майсторство, в наши дни съм виждал по-убедителни актьорски изпълнения от тези на ранния Ал Пачино (например от стария Ал Пачино). Абстрахирайки се от товара на очакванията, че това е един от най-великите филми за всички времена, трябва да кажа, че абсолютно си заслужава 9/10 от мен.

Eden Lake
Като си говорим за "Пазители"... Млада двойка попада на доста гадни типове и типчета в затънтено кътче на Англия (има ли такива въобще?). Колкото повече време минава след гледането, толкова повече го оценявам. Първоначално ме издразниха някои неадекватни действия на героите, но пък създава страхотна тягостна струва си гледането. Не е "Green room", но е добър.

Новият Starwars
Безразличен съм отдавна към тази поредица и този епизод не промени нещата. Ако не сте големи фенове, предполагам няма да ви заболи много от финалната серия. Има страхотни тъпотии (конепрасета на звездолет, бога ми... кой пише и кой казва "да" на тези сценарии?), има някои готини идеи. Визуално е читав, но не е главозамайващ и предвид развоя на нещата - скучен. Сюжетът според мен не отиде в смислена посока и някак си беше безпосочно всичко, преди финала - героите се засичаха да си повторят вече ясни от предните серии желания и цели, не бих казал че някой се разви особено. Страничните герои са пълна щета, както и камеотата на старите герои (с едно-две изключения). Посредствен завършек, като цяло и все пак - предпочитам новата трилогия пред епизодите 1-3, те за мен бяха по-зле.

Love Simon
Приятно романтично сладко/солено филмче за неволите на гей в гимназията, без да се влиза в някакви прекалени драми и в разтоварващ стил. Където трябва да е по-сериозен, нещата според мен се получават. Предаден е през главата на главния герой и се е получило. Като минус бих посочил някои тъпотии, които направи прекалено без замисляне и според мен не отиваха на героя, стоят като бели конци за придвижване на сюжета и бяха изиграни прекалено комедийно, в несъответствие на останалата част от филма. Ако ви се гледа нещо такова е по-скоро добър избор, но не споделям огромните възхвали за него тук и там. Много е субективно, но лично аз бих гледал "ME AND EARL AND THE DYING GIRL" още пет пъти, или пък "CALL ME BY YOUR NAME" ако става дума за гей романс, преди да повторя този (и сериала "Spartacus", best gay romance ever ).

The Peanut Butter Falcon
Надмина ми очакванията и е наистина добър филм. В центъра му е умствено изостанал (знам че си го мислите, но не това е ролята на Шая Лебоф във филма), който бяга от старческия дом, в който се грижат за него (но е на практика и затворник) и приключенията му след това с един малко вероятен негов спътник (това вече е Шая). Актьорската игра е впечатляваща, Шая надминава себе си отвсякъде, Дакота Джонсън също се справя, Зак Готсаген (който е героят/актьорът със синдром на Даун) е блестящ. Атмосферата и стилът на филма много ми допаднаха - има приключение, има безгрижност и свобода - някак си жизнеутвърждаващ е, карата те хем да се почувстваш добре, хем да се вдигнеш малко над ежедневните неща в живота и да се замислиш над ценностната си система. Като минус, не видях нужда от някои по-насилствено комедийни елементи и хиперболата в тях (която е ясно какво символизира, но все пак - не ми бяха по вкуса), както и някои бутафорни сцени и решения на разни по-странични герои, които ми се сториха много неубедителни.
Ако гледате такъв тип филми, не пропускайте този.

Richard Jewell
Последните два филма на Clint Eastwood, на който съм фен като режисьор, сериозно ме бяха наплашили, че е подминал моментът за пенсиониране, макар още да е само на 89. За щастие Richard Jewell беше добър филм и оценявам и това, че не е изкуствено предраматизиран.
Разказва се за това какво може да причини на един обикновен човек журналистическата и обществената кръвожадност, както и тази на органите на реда, понякога. Героите са страхотни, Paul Walter Hauser в главната роля за мен е достоен за оскарова номинация; винаги е удоволствие да гледам Сам Рокуел; Кати Бейтс... просто страхотна, според мен пък тя заслужава номинация за поддържаща женска. Оливия Уайлд отново ме отврати с пресилената си актьорска игра, също не ми допадна как завършиха развитието на героинята ѝ, нито как я започнаха като пълното клише, всъщност, най-плоския персонаж.
Искаше ми се още малко да доразвие последната сцена на филма и да науча повече за случая, но разбирам защо Истууд е избрал да е пестелив там и къде е фокусът му. Има логика да направи така. Може би мааалко повече драма някъде би била в плюс, но както писах по-горе, оценявам и този подход и със сигурност го предпочитам пред "предраматизиране".

Новият Starwars е тотална щета освен ако не сте луди фенове на поредицата. Сашо е прав, че 1-3 са може би дори по-слаби, но разликата не е много голяма. Толкова плоски реплики отдавна не бях слушал.

Dr. Dolittle
Много зле - не мисля че и малката се изкефи, а за възрастни е абсолютно безсмислен..
Хуморът е слаб, често неуместен и почти никой в залата не се смееше. Животните не са нито достатъчно реалистични (ако това са опитали да направят), същевременно са лишени от какъв да е чар, който биха могли да имат, в случай че не се гони реализъм. Опитват се да развият едновременно 10 животни в стил "всеки луд с номера си" (= 3 реплики и 1 сцена общо във филма за всяко) и в резултат сме безразлични и към десетте. Човешките персонажи бяха дори по-безинтересни, не знам как е възможно. Злодеи, помощници, дори и докторът, колкото и да съм фен на Р.Д. Джуниър...
Приключението го няма никакво - просто ги залавят N на брой пъти, след което просто ги пускат. Скачаме от недоразвита сцена в недоразвита сцена. Опитите да се сложи някакъв екшън са плачевни и насилени. Музиката се опитва да ни убеди, че нещо всъщност се случва, но нямаме никакъв шанс да го почувстваме. Камерата беше прекалено шаваща за детска продукция, особено в началото.
Ако започнем да се замисляме над логика в действията на героите и сюжета като цяло ще стане страшно, но няма смисъл да се ходи даже в тази посока (и би било простимо в детски филм, ако останалите неща бяха ок).
В добавка, БГ дублажът ми беше някак бездушен и не можах да си представя тези гласове да идват от тези животни.

Не ви препоръчвам да водите децата си на този некохерентен бълвоч, а ако нямате - вероятно въобще и не сте си помисляли да се доближавате до този филм и с право. Не боли кой знае колко от него, но се проваля във всяко отношение.

1917
Отнесе ме този филм - страхотно "изживяване" и кинематография. Парченцата история, които са хвърлени вътре, покрай които главните герои само минават или споменават за секунди, също много ми допаднаха. Динамика, напрежение, визия, емоции, актьорска игра - всичко ми хареса. Като военен филм вероятно ще се нарежда до и сравнява със "Спасението на редник Райън", но за мен двата филма се опитват да направят нещо съвсем различно. Дюнкерк също беше страхотно изживяване, но той беше само това, а в 1917 има повече.

Абсолютно задължителен за кино с добра аудио система.

Сега тепърва следва да погледам КАК по дяволите са успели да заснемат това нещо...

Tangerines
Драма за войната в Абхазия (Грузия) през очите на един местен старик. И за безсмислието във войната въобще. Стойностен филм, напомня ми за "Ничия земя". Бавен, съдържателен, концентрира се върху диалог, персонажи и гледните им точки.

Nosferatu the Vampyre (1979)
По-скоро ми беше интересен като част от историята на ужасите, отколкото толкова да ме "потопи" в атмосферата си. Готин е и е много интересно различен, мисля че дори спрямо филмите от това време - все пак тогава излиза и Alien, а този изглежда с 50 години по-стар... Ужасно далече от целия бълвоч от 90-те и 0-те тип Дракула 2000 с вампири каратисти - бавен, психологически, магичен, въздействащ, изпълнен с по-"приказни/фолклорни" елементи. "Shadow of the Vampire" отчасти се опитва да улови този дух, предполагам е по-близък до Nosferatu (1922).

Only lovers left alive
Този филм е чиста десятка за мен и ми се струва много недооценен от масата и критиците, макар да осъзнавам колко е субективно това. Хареса ми всяка идея и всяка реплика. В центъра са битието и психология на вампирите (страхотно разработени персонажи), със свеж хумор и референции вътре, който по никакъв начин не се бие със сериозната част. Актьорите са много подходящи за ролите и се справят чудесно. Музиката е наркотик, много основна част от цялото усещане. Слагам го редом до "Let the Right One In" и над други slowburner-и като "A Girl Walks Home Alone at Night" и "Thirst".

Parasite (2019) - Gisaengchung (оригинално заглавие)

Южнокорейски филм с 6 номинации за Оскар тази година и то в сериозни категории като най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър оригинален сценарий, което за чуждестранен филм е невероятно постижение. Филмът е добър, няма спор по въпроса, но чак шедьовър за мен не е (има доста такива отзиви в IMDB). Разбира се това е доста субективно. Централната тема на филма е класовото разделение между бедни и богати и е показана по един интересен и нестандартен начин, като режисьорът умело жонглира между различни жанрове без да остава задълго в нито един от тях. Хареса ми липсата на добри и лоши герои, както и метафоричността на втората половина на филма. Феновете на корейското кино сигурно вече са го гледали, а тези свикнали със западното такова трябва да се подготвят за малко по-различен поглед въру света.