Филми - общата тема

Подходих към 1917 с много големи очаквания заради суперлативите, с които повечето киномани около мен го описаха.

Цялото сюжетно действие се вмества в в малко над 12 часа от живота на двама британски ефрейтори по време на бойните действия на територията на Франция през ПСВ. Годината е 1917 и в един априлски ден немците неочаквано изтеглят войските си освобождавайки територии, всяка педя от които преди са защитавали до последна капка кръв. Този ход изглежда нелогичен и необоснован. Въздушното разузнаване установява, че това е капан целящ британските войски да се хвърлят в атака срещу добре укрепените немци в новоизградената им защитна линия. Комуникациите обаче са прекъснати и двамата ефрейтори (в ролите - Дийн–Чарлс Чапман и Джордж МакКей) са изпратени да предупредят дивизията, която готви нападението. За целта те трябва да прекосят изоставените територии и да стигнат до сънародниците си преди започването на атаката. За допълнителен драматизъм научаваме, че сред застрашените е и братът на единия от главните герои.

Мислех си, че ще гледам военен филм, но на практика бойни действия почти нямаше. Показани са ужасите и безсмислието на ПСВ – може би най-бруталният конфликт в човешката история. Млади момчета се избиват в чужда за всички страна съсипвайки и живота на местните жители. За мен обаче това не е военен филм. През по-голямата част от времето главните герои вървят през окопи, виждаме отчаяни, примирени и тъжни лица на млади хора, които губят надежда, че ще се завърнат живи при семействата си. През останалото време бягат през полета и един призрачен полуразрушен град, в който неясно как живее младо момиче с чуждо бебе. Последното предполагам, че е включено с идеята за метафора и се цели контраст.

Всички актьори играят много добре. Това е огромен позитив за филма. Все пак това, което го прави наистина уникален е илюзията, че тези 2 часа са заснети като един единствен кадър. Аз се сещам за само три прекъсвания на действието. Стана ми интересно как е постигнат този ефект и за да не преразказвам давам линк към видеоматериал, в който процесът е описан детайлно:


Другото нещо, което ме впечатли е единствената по-мащабна сцена (малко преди финала), която е просто страхотна. Поне за мен тя ще остане и най-яркият спомен.

Започнах с това, че подходих към филма с големи очаквания. За съжаление не ги оправда. Стори ми се ненужно дълъг, еднообразен и в известна степен клиширан. Да, войната е ад. Когато вкъщи се случваше нещо лошо, баба ми казваше: „Нищо, само да няма война“. Но поне за мен с изключение на заснемането нямаше нещо ново в този филм. Няколкото излишно драматични моменти допълнително ми развалиха впечатленията.

Филмът в никакъв случай не е лош и не съжалявам, че го изгледах. Просто не е чак толкова добър. Вложени са страшно много усилия – прокопани са близо 1.5 км. окопи, снимано е почти през цялото време на естествена светлина, репетирано е над 4 месеца и всяка реплика и действие са изчистени до съвършенство. Сюжетът обаче е доста банален, нищо в развитието му не ме изненада и не оправда продължителността на филма.

Да опитаме индонезийско - The Night Comes for Us
www.imdb.com/title/tt6116856/

С голям интерес изгледах първия си индонезийски филм. Попадна ми в секцията с екшъни докато се чудех с какво да убия малко време и мозъчни клетки. Започна добре, но в един момент се оляха с убийствата. Не бяха проблем литрите кръв и натурализмът, нито престрелките с ножове, просто гъстотата им разводнява сюжета. След като се представя брутален свят с брутални действия, съвсем логично и честно е последиците от брутализма да не се замаскира или естетизира. Обаче в един момент главните герои толкова бой, мушкане, рязане, разцепване и килограми куршуми поеха, че реализмът се превърна във фантастика. Но с оглед на жанра и милионния пазар, за който е предназначен филмът, всичко е точно. Макар и на моменти доближаващ се до пародийния кютек от индийското кино, все пак имаше достатъчно реализъм, за да не отиде в секцията с комедии. Както започнах в началото - два часа убиване на време, мозъчни клетки и релакс за милиони азиатци, които сигурно и по-ужасни неща са виждали по новините или на живо. Или за хора без работа или твърде много работа от цял свят, тъй като са замесени Netflix. Лично на мен ми хареса женското присъствие, колкото и нелепо да беше в схватките, но в контекста на цялостната нелепост, тази на жените главорези се губеше и си отпочивах с готини мадами. Също ми допаднаха сцените в месарницата, защото харесвам месо, пък и бяха добър фон на един окървавен касапин и убиец да каже, че е от плът и кръв. Одобрявам и дългокосия стайлинг на част от бандитите от мъжки пол. Дава ми насоки за творческо развитие към азиатското кино.

Ще почна директно, че 1917 ме остави с много смесени чувства и цялостно не ми хареса.

Хареса ми начина на заснемане, все едно е в "един кадър" от началото до края едва с няколко накъсвания.

Това, което не ми хареса, обаче е много повече. Считам филма за граничен с някаква военна пропаганда, което ми е малко смешно, като имаме предвид, че става дума са събития, станали преди повече от сто години. Ясно, че събитията са представени само от едната страна на враждуващите, но по подобен начин да се демонизира врага... Все пак това не е Втората световна война и го няма отенъка с "империята на злото" на Хитлер. На сценаристите и режисьорите това не им пречи.

Германците са представени като банда орки, кръвожадни, пияни... Сцената, в която загина единия от главните герой, е меко казано безумна. Спасяват те, вадят те полужив от падналия самолет, отиват да ти носят вода, а твоята първа реакция е да извадиш нож и да прободеш единия от спасителите си. А, и другия ти спасител е с пушката в ръка. Какво очакваш да стане? Това е реакция на орк или друг митологичен герой, но не и на човешко същество.

Една от следващите сцени, в която оцелелият войник броди из горящото градче по тъмно ми напомни на Фродо в Мордор. Е, Сам вече беше загинал от ръката на орка. И както броди от всякъде стрелят по него, пияни немци се разхождат и искат да го убият. Всеки го вижда, всеки стреля по него.

Ако бях германец, щях да счета филма за обиден. Като вземем предвид, че като българи сме само съюзници в Централните сили, го намирам само за неумела
пропаганда.

P.S.Сега се сещам и за други абсурди. Атаката на батальона е смехотворна. Ако правилно разбирам за какво става дума, това е т.нар. Линия на Хинденбург, на която позиция германците се изтеглят по някое време на войната. И да, силно укрепена е. Британският батальон атакува на нож, на щик, изскачайки от окопите без артелерийска подготовка. Такава не е представена поне.

В други моменти пък филма ми напомняше филм на ужасите - полуразложените труповете в реката, на които нарочно главния герой се натресе...

Не знам доколко съм в правилната тема, ама да кажа, че това чудо иде скоро и изглежда доста интересно....

Жената ме заведе на мръсна бясна психария която се казва Фарът, филма беше черно бял... всички бяха луди без съмнение за спин, някой смело се изказа че не му е... син....

Малена (2000)
IMDb: 7,5 from 10
www.imdb.com/title/tt0213847

"Прецизният анализ на фактите доказва категорично, че единственото престъпление на г-жа Скордия е в това, че има злата участ да бъде самотна и красива. Оттам идват завистта, лъжите, злобата, която я лиши дори от бащино доверие!"

"Нали знаеш приказката, че достойнството се връща там, където си го изгубил."

"Но сега, когато съм стар и уморен от живота, познал много жени, които казваха "Не ме забравяй", а ги забравях още същия ден, единствената, която никога не забравих, е Малена."

Островът на фантазиите - Та...група непознати се озовават на остров, където домакин им е героят на Майкъл Пеня, та този остров сбъдва най-големите фантазии на всеки. И се започва - едната мацка иска да си отмъсти на жена, която я е тормозила в гимназията, двама братя (осиновени или там каквито) искат голямо парти, друга жена иска семейство, някакъв тип иска да е войник...в началото всичко е нормално и после всичко се обърква и то по-кофти начин. Филмът има добра идея..но реализацията е ужас...тази седмица излиза Невидимият, та дотогава е вариант за гледане на някакъв трилър/ужас. А и Люси Хейл е ухааа!


Дивото зове - красива екранизация на разказа на Джек Лондон с анимирано куче в главната роля и Харисън Форд. Много красив филм, но Дисни са го направили малко твърде детски...все пак не го смятам за загубено време.

Гледах паразити, сетих се че много ми се иска нещо корейско да вкуся и японско. Китайското не е лошо, мазно като патешко е.

Хубав филм, все едно е сниман в Банкя.