Филми - общата тема

Parasite
Все едно гледах пълнометражен Shameless. Добър е, не съм тотално феноменално отнесен ала "най-добрият филм на десетилетието", но е забавен, интересен, приятно заснет, повдига смислени въпроси и изгражда интересни персонажи; актьорската игра отива на настроението на филма.

The Farewell
Много добър филм, който на първо гледане е драма, на второ ще мога да оценя повече комедията. Бях много скептичен как ще работи тази комбинация, дали няма да е прекалено лигав и т.н. но сработи за мен - засегна по много естествен начин теми и чувства, които са ми много близки, също ми беше интересен погледът върху странностите на китайското общество и традиции. Не знам дали на всеки би се харесал толкова, особен е, но пък и не мога да не го препоръчам.

Searching
Хитро заснето крими за търсенето на вероятно отвлечено момиче. Изцяло е предаден през на екран на компютър / телефон / ТВ интервюта / записи на камери и т.н. и се е получила тази любопитна кинематография. Актьорите ми харесаха, без да блестят и изключайше една централна роля (детективката). Действието поддържа интереса, не е лош сценарият, макар че е наивен на места, на други си личи, че са се чудили как дадена сцена да излезе през някаква камера и е малко неубедително. Това, което повече ми хареса, е разни хитри дребни детайлчета, които са нахвърляли тук и там и правят всичко много по-убедително + първите сцени от филма, силни са. Хубаво леко филмче, със сигурност не идеално, но си струва гледането.

Judy
Този филм може да доскучае на голяма част от аудиторията, особено на тези (като мен), които нямат хабер коя е Джуди Гарланд. Няма и да разберете от филма - това не е стандартен биографичен филм. Да, показва ни нейния харктер, но не разказва за живота ѝ - това е по-скоро поглед през очите ѝ в залеза на нейната кариера, а ретроспекциите дават само късчета информация как се е стигнало до това, колко грозен може да е понякога шоубизнеса и как нямаме никакъв хабер и не ни пука какво преживяват някои от любимите ни актьори извън сцената. Напомня ми в този си аспект за депресивните "The Wrestler" и "Black swan" на Аронофски, макар естествено стилистиката да няма нищо общо. Играта на Рене Зеуегър е за учебниците, тотално изчезва в ролята - рядко се вижда толкова добра актьорска игра, без да мога да кажа до колко отговаря на реалната личност. Ако такъв тип филми ви допада, като качество няма никак да ви разочарова.

ПП. Не мога да си обясня как не е получил по-висока оценка, особено от критиците - изглежда много очакват други неща - повече драма, повече от "пътя" на персонажа, вместо концентриран поглед върху това, до което е стигнал. Впрочем, филмът очевидно тотално прескача не една възможност за голям драматизъм и драматичен финал, които биха се отразили добре на ефекта му върху масовия зрител (точно обратното примерно спрямо Bohemian Rhapsody, където дори изопачиха истината за повече драма) - уважавам Judy допълнително за този избор.

Ip Man 4
Резонен завършек на сагата - още от същото и стабилно спазващ принципа всеки следващ филм да е по-зле от предния. Ако не ви се гледа прекалено много точно такъв тип филм, по-скоро бих препоръчал горещо да спрете след втория. Ако това е вашият жанр, даже и четвъртия горе долу става, но предупреждавам - сюжетът и диалозите тук са наистина трагични, но кунг-фу-то му е силно, както се казва, а и да сме честни - нямате особено алтернативи в днешно време - едва ли излизат повече от 2-3 Old school филма за бойни спортове годишно.
Всеки бял американец във филма е in your face изключителен задник, по-расистки филм не бях гледал и казвам това месец след като гледах Just Mercy - чак се смях какви клишета са всички герои.