Филми - общата тема

Durante la tormenta
Испански, микс от жанрове - драма, романтика, мистерия, които се въртят околко фантастична идея, свързана с времева аномалия. Участва Професора от La casa de papel. Приятно филмче. Идеята е интересна, макар само щрихована и съшита; със сигурност не трябва да се гледа сериозно на фантастичния елемент, а по-скоро да се приеме като даденост, която придвижва сюжета. Актьорите играят съвсем прилично и поддържа интереса. Макар да е придвидим в голямата си част, в края си става най-добър.

Nobody
Стилизиран екшън (ала Джон Уик / The Equalizer и почти всичко на Джейсън Стейтъм), който дава точно това, което се очаква от него - здрав кютек и bad-ass главен герой, перфектно изигран от Боб Оденкърк (Сол Гудман от Breaking Bad/Better Call Saul). Ако си падате по жанра или просто сте в правилното настроение за нещо такова, определено си заслужава, даже е от най-добрите.

The Night House
По-скоро надмина очакванията ми и въпреки, че някои сцени са доста фрапиращи, като най-голяма роля играе звукът, приемам го повече за мистерия, отколкото за ужаси и с това ме изненада - предлага постоянно разгръщащ се сюжет, а не като 90% от подобните (първата вечер нещо плаши героинята малко; втората вечер... ами нещо плаши героинята много; а на третата вечер... абе направо ѝ ***** ******). Въпросният сюжет е подаден на малки и често недоизказани парченца. Не се появи exposition героят, който да разкаже всичко защо и как се случва и какво може да се направи - напротив, сценарият е интелигентно написан, доверява се на зрителя и дава достатчъно поле за размисъл с късчета информация и интересна идея.
Като ужаси - ами, да, има пак няклко много добри хрумки и сцени, но не е Hereditary.
Като актьорска игра - добър е, особено главната героиня, макар че може да ви подразни колко е нахакана; определено не е класическата "жертва".
Препоръчвам, предполагам ще е в топ 3 ужасите за годината.

For a Few Dollars More
Сержо Леоне, Клинт Истууд, Енио Мориконе - има ли нужда да се каже повече? Железен old school уестърн с много тежкарски герои, този път повече на брой и с готини интеракции помежду им. Хареса ми повече от Fistfull-а. Ако ви се гледа нещо в жанра и от периода, това си е от класиките, както всички си знаят, де.

The Father
Страхотен филм на тема старческа деменция, болезнено искрен, ако сте се сблъсквали с хора в подобно състояние. На места човек може да се смее с глас и след малко да си поплаче. Не е обаче никак предраматизиран и умишлено тежък или сълзлив - очаквах да ме смаже като Amour и ако искаше, можеше, но не го направи. Оливия Колмън прави много добра роля, но Хопкинс е просто феноменален, не всяка година се вижда роля, изиграна на такова ниво. Сценарийният подход (гледната точка) също е много идеен и вероятно оскарът там е добре заслужен.
Ако не се прекалено чувствителни на тази тема и ви понасят такъв тип филми, този не е за изпускане - определено го предпочитам пред Nomadland и всички други, които съм гледал до момента от оскарите (горе долу 1/2). Един от редките 10/10.

Пес патрул на децата и тъщата им се хареса, но не влязох да го гледам...

Luca
Най-простичкият начин, по който мога да определя този филм е като кръстоска между Ариел и "Call me by your name", направена по Disney принципи от Pixar. Две млади морски чудовища, която видова особеност е, че извън водата са хора, искат да живеят над водата, да се наслаждават на невероятните неща там (най-вече свободно падане) и да карат моторче Vespa.
Филмът се върти около лежерния живот (защото е филм за Италия, който не е правен от италианци, а знаем, че всеки такъв има три задължения - да ни вкара в лятно безвремие, да е смешно как говорят на италианско-английски и да се яде много паста), покрай приятелство и покрай това да се пребориш със страховете си, да преследваш мечтите си, да приемеш това, което си и да можеш да го отстоиш пред останалия свят, да бъдеш любознателен. Може би една идея в повече идват нещата, може би по-малко на брой с повече фокус щеше да е по-добре.

Визуално character дизайнът за мен не блести с нищо, малко ми е стандартен и малко пластмасов, но пък дизайнът на сцените (особено градските) е супер як.

Филмчето не е лошо, но и не впечатлява, бих го определил като посредствено. Катарзисите на героите и постиженията им просто се случват, няма добро изграждане и път към тях, не могат да се усетят и сериозно трудностите, през които преминават, заради прекалено бутафорният подход към сериозните теми. Последните 30-тина минути са най-добре откъм сюжетно развитие и едновременно с това откъм динамика. Доста от сцените ми се струват генерално излишни (например почти всичко, свързано с родителите на главния герой). Въпреки всчико това, съвсем ок е - нищо лошо няма в него, от време на време има достатъчно сполучливи комедийни моменти, персонажите са също ок - има един два с повече чар и персоналност (Алберто и Джулия) и останалите просто са там, но не дразнят. Просто е някак си "по-учебник", без рискове и без много душа.

Ако не сте ултра фен на Pixar и, естествено, не го гледате с деца (за които си е супер), по-скоро може да го пропуснете. Не е Zootopia или Coco или Soul или Inside Out, не е и лошо филмче, просто всеки го съди по Pixar стандарта и там е в най-долната третинка.