Обем на бъдещите ни издания

Off-topic:

Лисичков писа: писа:

На малко книги помня точната дата, на която съм ги закупил, но на Боговете на футбола я помня - 15.06.1994г.

"Пробив в НБА" - 04.01.1999 г. След десетина дена стават 15 г.

Сега се замислям за нещо.
Ако в ПГ2 имаше 4 КИ, то тогава ще разсъждавам по различен начин. Само за няколко лева разлика получавам доста повече, сравнение с ПГ1. Хммм, трудно ми е да преценя при този вариант дали ПГ1 е по-добро от ПГ2 (ако ПГ2 имаше 4 КИ)....

И аз си мисля, че е по-добре да има 4-5 КИ в брой, вместо 3 като за самостоятелно издаване. Разбира се, зависи много и от авторите.

4-5 игри в брой, трябва да са доста кратки или да се разпокъсват между броевете. Иначе ще стане доооста дебела книга и в по-голям формат.

Прочетох внимателно цялата тема. Не знам доколко питането все още е актуално, но все пак да кажа и моето мнение като ще засегна освен обем и останалите въпроси, които бяха застъпени в предходните коментари.

Със сигурност предпочитания от мен вариант е ПГ2. Ясно е че при него съотношението обем/цена е много по-добро. Винаги съм се ядосвал от издателски практики, при които дадено произведение се разделя на 1-2-3 книжки с цел извличане на печалба, а не се издава в един или два по-дебели тома. Ако този обем „плаши“ някого, то изданието има проблем при презентирането, т.е. не става ясно, че в него се съдържат 3 самостоятелни произведения и не е нужно на едно сядане да се изчетат всичките страници. На корицата пише имената на разказите и авторите, но може би някъде би могло да се вмести нещо от тип „3 в 1“ (това не е реклама на нескафе). Когато го продавате на участия на щанда освен, че ясно трябва да бъде обозначено намалението е хубаво да се индикира, че това е сборник съдържащ 3 самостоятелни произведения. Тук разбира се има проблем, тъй като те не са „самостоятелни“, но на това ще се спра малко по-долу. Когато разчитате на продажби в книжарницата обаче тези трикове не вършат работа, така че може би трябва да помислите върху по-ясна индикация относно съдържанието върху кориците на изданието. При по-малък обем обаче това би било минус, тъй като според мен повечето читатели предпочитат една голяма книга-игра с достатъчно разклонения, действие и възможност за преиграване пред 3 малки. Т.е. това би отблъснало потенциални читатели.

Причината ПГ1 да се продава и търси повече от ПГ2 според мен е точно в цифрата. Съвсем естествено е, че купувачите предпочитат да си купят първата книга от дадена поредица, а не да започват от втората. Нормално е ако не им е харесала да не си вземеш следващата. Според мен този процес ще се задълбочава и ще имате все по-сериозен проблем. Разбирам че искате да създадете марка, която с времето да продава сама, но според мен по-скоро ще отблъснете хората. Едва ли ще тръгнете да променяте нещо, но аз бих наблегнал върху сходно тематично оформление, което да обединява поредицата и някакво общо заглавие, под което да излизат, но да не ги обвързва с тези номера. Няма да предлагам имена, но погледнете как постъпват „Бард“ с тяхната поредица „Велики майстори на фентъзи и фантастика“. Спряха „червената серия“, още навремето прекратиха „фентъзи поредицата“ и т.н.

Относно сборниците и това, че един добър разказ „дърпа“ останалите и респективно увеличава продажбите на книгата. Не съм съгласен. Аз съм човек, който чете и купува много книги, но не го правя самоцелно, а подбирам внимателно според жанр, автор и препоръки от приятели. При толкова много книги обаче не бих си купил даден сборник заради това, че даден писател участва в него. А ако си го купя и се окаже, че само 1/3 от съдържанието ми допада със сигурност ще се почувствам неудовлетворен и не бих дал висока оценка за книгата. Разказите в един сборник трябва да бъдат максимално равностойни като качество. Знам че това понятие е много субективно, но особено когато произведенията са само 3 не може да се разчита на едно по-силно произведение, което да вдига нивото или да се допуска друго, което да го сваля.

Не ми допада идеята в отделните сборници да се публикуват разкази, които очакват продължение или респективно са продължение на предходни. Според мен всяко произведение трябва да бъде абсолютно самостоятелно. А какво се случва с потенциален читател на ПГ2? Купува си я и вътре прочита продължение на разказ от ПГ1 и началото на друг, който ще бъде завършен в ПГ3. Това си е проблем и на част от самостоятелните книги-игри, които са излезли до момента. Втората книга за „Асасините“ се бави близо 2 години, а трябва да излязат общо 6. При книгата на Торо ситуацията е сходна. Наистина не виждам смисъл в такива мащабни и нацепени на части проекти. Конкретно за сборниците много по-добре би било в тях да се публикуват самостоятелни разкази, а по-обемните произведения да излизат като отделни книги.

Торо, мисля че не се разбрахме. Не отричам, че името на някой популярен автор от „старата вълна” би вдигнало продажбите на даден сборник. Ако трябва да съм честен не мисля, че това би било кой знае какъв фактор, но може и да греша. Говорех принципно, че дори и някой да си купи изданието заради дадено име, то оставайки разочарован няма да си вземе останалите книги и което е още по-лошо ще каже/напише негативен отзив за нея. Това от своя страна би отблъснало потенциални купувачи (читатели). Затова казвам, че само дадено име за мен не продава сборник или поне със сигурност не е добра идея когато говорим за цяла поредица от книги. Целта не е просто книгата да бъде закупена от съответен почитател на автора, а тя да бъде достатъчно качествена, за да го накара да я препоръча на своите приятели и така да се популяризира изданието, а респективно и цялата поредица. Това че си привлякъл един, а си отблъснал двама потенциални купувачи не прави съответния маркетингов подход успешен.

Може би още в самото начало трябваше да напиша, че не съм чел нито една от двете книги. Когато се видяхме ви казах и причината. От темите във форума останах със заблудата относно свързаността между произведенията в отделните сборници.

Аз подхождам към сборниците с български разкази например с очакванията да ми допаднат под 20% от разказите, а под 5% да ме впечатлят.

С времето това се променя, да ви кажа от висотата на моите 42. След като съм чел толкова добри неща през годините, не си купувам българска литература, защото шансът да ме впечатли е нулев (на база на двайсетина години опити), а шансът да ми допадне е под един процент.

Не забравяйте, че сборниците са абсолютно аматьорско начинание. И като за такова, надминават очакванията ми в пъти.