Какво четеш / прочете последно? А как го намираш?

Помня как ме отвя буквално поредицата за Тръните, брутална епика.
Колкото до последващата поредица: Войната на Червената кралица, мога да кажа, че е ОК, но не е на нивото на предходната трилогия в същия свят. Главният герой е интересен, но самата история леко бледнее. Не мога да кажа че съм разочарован, но не съм и възхитен, като Кралят на тръните.


WOOL - Hugh Howey
Постапокалиптичен бункер, наскоро излезе и сериал.
Не е лоша, има интересни обрати, но на моменти е твърде "холивудска". Все пак е приятно изживяване и главната героиня е добре представена. Препоръчвам, но без да имате големи очаквания.




Malice - The Faithful and the Fallen #1
John Gwynne
Приятно, с лек викингски привкус, епично фентъзи. Допадна ми общо взето, но се колебая дали да продължа със следващите част. Ще помисля...


The Martyr - Anthony Ryan
Авторът, който според мен пише най-добре от модерните фентъзи автори. Прозата му е истинска поезия и само, може би, Патрик Ротфус е на това ниво.
И в тази част има страхотни батални сцени, обрати...кръв се лее

ILLBORN - Daniel Jackson
Спирам с фентъзи на български, няма смисъл да си губя времето.
Тази книга ме срази още в първата глава. Оттам насетне с превърна в Page Turner...изядох я посред нощите.
Няма как видео игра или книга-игра да достигне тези висоти на сюжет и изграждане на герои, напрегнати сцени...

Евала, Спасе!
А вие, другите идиоти, намерете нещо свястно за четене или се научете да пишете готини ревюта.

Mindcrime писа:

Евала, Спасе!
А вие, другите идиоти, намерете нещо свястно за четене или се научете да пишете готини ревюта.

Аз предпочитам да си остана Идиот (прекрасен роман на Достоевски), ще си чета "несвястни" романи и ще тъна в блатото на малоумието и, разбира се, ще пиша кратки мнения, които ще са далеч от тъй наречените "готини" ревюта, т.е. ще продължа да дрънкам тъпоумни "няколко думи от читателя".

The Forgetting Moon - Brian Durfee

Прочетох "задната корица" и реших, че това е чисто гримдарк фентъзи, но за съжаление не е точно така: имаме джуджета, елфи, русалчовци и русалки (но опасни) и т.н. Все пак приятен дебют, без да блести. Според мен прилича донякъде на Illborn, но отстъпва леко като качество. Отново имаме Избрани да спасят света (изпълнят древно пророчество), които трябва след ред премеждия да се осъзнаят, да изживеят катарзис...но книгата завършва "очаквайте нататък", за разлика от Пътят на кралете например.

Четвъртата маймуна - Джонатан Баркър

Предполагам, че може да се определи като хорър-трилър (крими). Добра е, с бърз ритъм на действието и лек стил. На моменти все едно "гледах" сериал , заради честата смяна на гледните точки (в някои случаи само за една кратка сцена). Имаше някои наистина гадни моменти, затова и не я препоръчвам за хора със "слаби" сърца. Определено е 18+. Най-интересното в този роман (за мен) е Лошият и начинът по който "върти на малкия си пръст" полицаите Затова и веднага подкарах втора част...

*Извинявам се за малоумните си мнения на горепосочените романи.

Стрелецът - Стивън Кинг

Това нещо не успях да го довърша, досадно и тегаво. Нищо интересно не се случваше...изобщо, започвам да мисля, че СК е надценен автор, на когото се възхищавах, когато бях на 16г., но сега ми се вижда плоско и повърхностно.



Четвърто крило
Хубава е книгата, като изключим онези досадни е преекспонирани "екшън романтични" сцени, чието място не би следвало да е във фентъзи литературата. Има си сайтове за това или канали
Иначе темпото е ударно, обратите и изненадите са добре представени, а финалът е супер.

Грехът на Аидуел!
Втора част на Illborn сагата, всичко хубаво от първа част го има и тук. Нямам какво да добавя, фентъзи на топ ниво.

Rise of the ranger (Echoes saga)
Приятно фентъзи с елфи, дракони и магьосници. Добър ритъм на действие и тук-там готини обрати. Не мога да кажа, че страхотно, но някъде 4,5/6 е кефометъра. Твърде "намопмпан" ми се стори главния герой, а елфите като на марвел героите.



Forgotten soldiers
Страхотен фентъзи роман за завръщащи се от война ветерани. Главният герой не е виждал семейството си десет години...
Страхотна емоционална палитра, която те кара да обръщаш с трепет страниците: бруталност, надежда, предателство, алчност, лоялност, отчаяние, гняв ...на моменти ми напомни на Рамбо 1 от Дейвид Морел.
Заслужава си всеки момент и вече съм на втора част.

Малък коментар към поста на Кирил. - Стивън Кинг е доста "широкоспектърен" автор. Пише от истински хоръри (Сияниети,То), до утопични романи (Мъртвата зона, Мъглата). В Мъртвата зона е представил възможноста нацист да стане президент на САЩ; В Мъглата - какво се случва ако едно мини- общество, притиснато от опасен враг се изолира на малка площ.Има и опити на Кинг да имитира Лъвкрафт (Томичукалата). Не му се е полуичило добре,но това е дълга тема.
Стрелецът дори не е един роман, цели седем книги са. Навремето ми допаднаха втората и петата част, но има и много досадни неща в поредицата.

А през пpocoтo го удapи
и пaплaчтa oт пeчaтapи:
наместо с тъпитe им книги
дa губиш време – изгopи ги!
Днес вceки гледа дa пeчaтa
eдинcтвeнo зарад пapaтa,
но никoй не намира време
с кopeктopcтвo дa се заеме,
тaкa че неведнъж съвсем
позорни тeкcтoвe четем.

Себастиан Брант, "Корабът на глупците", 1495 г.
Превод от немски: Любомир Илиев
Илюстрации: Албрехт Дюрер.

Трилогията "Земното минало" на Лиу Цъсин е много добра фантастика. Разказва се за извънземно нашествие, което предстои след 400 години и как човечеството се подготвя за инвазията. На втория том съм. Романът има доста награди.

The The Blackest Heart - Brian Lee Durfee
Във втора част на The Forgotten moon (or Five warrior angels), която се казва The The Blackest Heart, нещата чисто като обем са набъбнали (над 900 стр.). Не мога да кажа, че това е ОК, понеже има нечии арки на герои, които са ми скучни и чакам с нетърпение да се прехвърли гледната точка към по-интересни персонажи. Определено предадения рицар, който е отлъчен от всички, ми стана любим. Страхотна психологическа динамика е пресъздадена чрез него. Внимание заслужава и изнасилваната почти всекидневно "любовница" на антагониста. За съжаление има и някои досадни клишета-герои, които засега стоят твърде статично и недодялано. Надявам се към края на романа нещата да се подобрят.


Хамелеонът се завръща - Крис Картър
Стандартен хорър-трилър, с бърз ритъм и неочквани обрати. Класически образец в жанра. Аз лично останах доволен и това, че се чете скорострелно.

"Мамник" на Васил Попов. Много хубава книга, магически реализъм. Най-близкото сравнение е с български Туийн Пийкс. Действието започва като криминален сюжет, преминава през разследване за събития свързани със смъртни случаи в мината "Бобов дол", намесва се организацията "Въртоп" * и постепенно сюжетът преминава в свръхестественото. Отдавна не бях чел мистерия с фентъзи елементи. По приятен начин са вплетени фолклорни мотиви, пернишки диалекти, песни споменати в "Сборник народни умотворения", митични същества и пр. Самият Мамник не е същество, което съществува в нашата митологична традиция, но е в духа народностните вярвания (например блатникът може да те повика с гласа на скъп човек, какъвто момент тук е използван за мамникът.) Използван е мотивът за "Чумави", появяват се плътеници и пр. Самото име "мамник" има двойна натовареност - на някой, който те мами и на майка. Защо е така ще разберете като прочетете книгата.
За мен книгата е много хубава и определено - оригинална. Отличен 6+

*терористична организация сходна с ВМРО, но действа в Западните български покрайнини
@ Красимира Стоева, ако ме четеш - препоръчвам ти тази книга.


"Пермафрост"**, Васил Попов - голямо разочарование, ама голямо. Оставам с впечатление, че авторът е искал да използва популярноста на "Мамник" (книгата е писана само година след "Мамник") и на бърза ръка да напише нещо. Както често обичам да казвам: идея - хубава, реализация- калпава. Всъщност идеята не е оригинална, авторът е опитал да напише нещо средно между "Студ" на Дан Симънс и "Нещото" с Кърт Ръсел, но пренесено на българска почва, с български герои и пр. Действието са развива на Антарктида. Има и добри идеи, например за кукерски маски. Добре, ама от средата Васил Попов рязко сменя жанра и преминаване в някакъв римейк на "То", а финалът е заимстван от "Малките титани: Сделка с дявола". Отделно от това Васил Попов показва слаб изказ, на места има повторения, работил е с малко думи. Нямаше да се заяждам, ако "Мамник" не печелеше читателите включително и с пиршество на езика. Ако не знаех, че "Мамник" и "Пермафрост" са две книги на един и същи автор никога нямаше да го предположа. За мен "Пермафрост" е силна крачка назад в творчеството му. Книгата не е точно слаба, в нея има и добри хрумки, но определено е посредствена. От този автор очаквах много повече. Три минус. (3-)

**ако се чудите какво е пермафрост - това е вечна замръзналост. Авторът решава да ни обясни тази дума някъде на 100-страница

"Мръсни Дни" на Геновева Димова - ето един роман, който печели моите симпатии. Отново в магически реализъм. Авторката вече не живее в България, но по приятен начин е вплела целият ни фолклор - има самодиви, вампири, върколаци и разбира се - змей. Цялата книга е много символна - например с това, че една стена разделя града на две- Черноград и Белоград. Книгата е резултат от дълбоко осмисляне, по нея Геновнева Димова е работила цели пет години.. Главната героиня е либена от змей и се опитва да избяга от него. Успява да се телепортира в Белоград, но открива че е загубила сянката си, а без нея ще започне да линее и да умре. Трябва да се върне в Черноград. Междувременно открива, че Белоград далеч не е раят, който си е представяла. Да, тук ги няма чудовищата, но градът определено не е рай и има други проблеми. Появяват се и ченге с забавното име Асен Бахаров....
Цялата книга е пълна с обрати, майтапи и ще ви държи в напрежение до края. В момента се пише продължение, но като знам какви са напоследък продълженията, се чудя дали има смисъл. Да, краят на "Мръсни дни" е отворен, но книгата може да се приеме за завършена. Отличен, 5 и 1/2. Бих дал и повече, но след като минах близо 400 страници, развръзката изведнъж ми дойде много бързо. Не бих казал, че беше лош финалът, но някак си много рязко се ускори изведнъж действието, и това не ми допадна.



"Откраднато. Обречено.Опазано" на Искра Урумова. - книгата е розово фентъзи, но е направено по интригуващ начин. Представен е българският фолклор, основното деление е овчари и самодиви, като те са във война. Сюжета изглежда банален, но реално тук няма силни еротични моменти. През повечето време двамата герои се дразнят един друг, закачат се, а същевременно се опитват да скрият от своите общности взаимоотношенията си.
Втората и третата част на книгата се усложянват, тук има вече интриги, предателства, не знаеш на кого да се довериш. Признавам - и мелодрамите се засилват. На моменти книгата ми простееше, но като цяло е значително по-добро от средните розови фентъзита.
Да кажем че пиша оценка добър 4.
Ако обаче разглеждаме книгата, не само като фентъзи, а като типичен представител на поджанра "розово фентъзи", оценката ще се вдигне още нагоре. - или 4 и 1/2 или 5, но ще е много добър

Четвъртото крило - слабо, по-слабо, мега-слабо, розово фентъзи и накрая в градацията - Ребека Ярос.
Честно казано нямаше да погледна тази книга, ако тук не бе получила добра реклама от Кирил** и донякъде - от Спас*. На някклко пъти я спирах, едвам докарах финала. Опитах да чета и втората книга и окончателно се отказах. Пълен абсурд е да стигна до третата.
Героинята е типичното клише във всяко едно отношение - момиче, което никога не е искало да става драконов ездач и насила е накарано да става драконов ездач. Въпреки че цял живот се е готвила за писар, и всички са готови да я покровителствата, за нула време тя се превръща в супер уоман, която мачка наред. Ма имала страх от височини, обаче преминава над огромна пропаст. В тази академия за нула време измират стотици кадети, но нашата героиня се справя от първият път. Въпреки че никога не се е готвила и я имат за най-слабата. И други от този род. За нула време слабачката става най-яката мома, при това естествено - с два дракона. И то - с най-могъщите. Въобще не ми стана ясно как всяка година умират около 20 процента от кадетите и въпреки това толкова хора се натискат да са драконови ездачи.

Приемам сравненията с Хари Потър, но само ако примемем че там Хърмаяни непрестанно би се натискала със Снейп, но през цялото време се чудят как да го скрият. Цялото нещо е яко розово фентъзи. Децата на бунтовниците плащат за деянията на бащите си, организират се за нова съпротива и имат причини да не харесват наш'та героиня, чиято майка е върховен генерал от лоялистите. Окей, ама естествено лидерът на бунтовниците (eстествено най-якият пичага, с физика на атлет) веднага се влюбва в нея, и започва да се прави че я наказва, а всъщност много иска да я изпраска. Съвсем не става дума за една-две глави както се каза по-горе, на кажи-речи една трета от книгата на нашата девойка ѝ пърхат пеперуди в стомаха и се подмокря, като види гаджето си.
Естествено от самото начало я покровителства и доброто момче (май се казавше Дей или нещо от тоя род), но тя избира лошото момче - напълно предсказуемо. Целият сюжет е напълно предсказуем като за розово фентъзи, може би само "Разбий ме" беше по-зле. Например точно концепцията, че наш'та невеста не може да скрие мислите си от момчето, което е отхвърлила (и което винаги следва правилата и не трябва да научава тайните ѝ) са типично клише.. Също така е клише, че пред момчето, което иска да я закриля тя се прави на "отворена", а като види лошото момче подмокря гащите и всякакъв разум изчезва от главата ѝ. Никакви изненадващи обрати няма в книгата, всичко е клише до клише.
Eстествено като абсолютно предсказуем обрат нашата героиня, чията майка е върховен генерал минава на страната на бунтовниците; разбира че те не са лоши типове, а мислят за хората; и разбира се открива там отдавна умрелият си брат. Който съвсем предсказуемо е един от водачите на Съпротивата. Някъде в този момент исках вече да се издрайфам.
Накратко казано - ако не ви се чете розово, ама много розови фентъзи - не четете тази книга. Четох книгата преди околро два месеца и още ми държи бяс.

Тя е не за слаб 2, не за две минус, ами за минус две (-2) - както казваше учителката ми по математика.


*"Лично на мен ми допадна и бех го препоръчал ако ви се чете нещо в Хари Потър или Пърси Джаксън стил"
**"Хубава е книгата, като изключим онези досадни е преекспонирани "екшън романтични" сцени, чието място не би следвало да е във фентъзи литературата. Има си сайтове за това или канали. Иначе темпото е ударно, обратите и изненадите са добре представени, а финалът е супер."