Класна стая

Виолета била интелигентен човек... След като изписа толкова много абсурди, чудно ми е как точно си определил нейната интелигентност, Efix7. Разбирам, че страдаш, защото можехте да си гукате с нея на писателски теми и да научиш нещо повече за това как да издадеш получилите малко лайкове твои фейсбук изяви



Аз: Каква е разлика между "вярно" и "правилно", когато оценяваме взето решение?

Виолета: В литературата не винаги думите се ползват в безусловното им и буквално значение. За да не изпадам в излишно тълкуване, ще дам пример с друга, далеч по-известна и по-утвърдена от моята, книга-игра...

Чудесен отговор. Разбра ли някой каква е разликата? Аз мога да ви кажа. Чела е някъде, но не е разбрала, после като се опитала да го пренапише, се провалила. Изразът е: "няма абсолютно вярно или абсолютно грешно решение, в случая тя избира правилното/точното за нея решение." Експлоатират го всякакви женски списания. Повечето кифли, които ги четат, не са много наясно какво точно им се казва с този израз, съответно при нужда не могат да го възпроизведат правилно. Но обичат да се правят на интелигентни и да вкарват такива изрази в употреба,за да предизвикат възхищение. Уви, понеже не разбират израза, не могат да го употребяват уместно, и предизвикват само съжаление или досада сред наистина интелигентните хора..



Аз: Похвалата не е ли вид поощрение?

Виолета: Каква е драмата тук? А съобразителността не е ли вид находчивост, „съобразителен“ и „находчив“ не са ли синоними...

Аз задавам въпрос. Тя се измъква с евтин лаф, вместо да отговори, после дава пример, от който става ясно, че не е чак толкова интелигента, че да разбира напълно смисъла на някои думи. Похвалата е вид поощрение, така че "да получаваш похвали и поощрения" звучи като "да ядеш плодове и ябълки". Едва ли е успяла да разбере обяснението ми защо съобразителен и находчив са различни по значение думи, обединяващи се само като "положителни качества". Както се вижда, тя приема, че ако две думи, да кажем дума А и дума Б са синоними, то може дума А да е разновидност на дума Б. А то не може...



Аз: Има ли класна стая, която не е училищна?

Виолета: И тук не проумявам откъде идва заядливостта? По същата логика е грешно да кажем „тъмната нощ“ – има ли нощ, която не е тъмна (нали през нощта слънцето не свети)?
А има ли принцеси, които не са красиви, и герои, които не са храбри („Хлапето се завръща“, Майкъл Майндкрайм)?

Не, логиката не е същата. Това за принцесите и героите вече го обясних, надявам се че повечето хора на форума са го разбрали. Не гоня 100%, понеже си имаме всякакви хора в неравностойно положение. Виолета за втори път в текста ми задава този въпрос, явно й се струва с особена тежест в защитата й. Лошо е, когато избираш едно невярно твърдение, издаващо житейска неадекватност и лош литературен вкус, и го обявяваш за много удачен аргумент.
А това за тъмната нощ... Когато кажем "слънчев ден" нямаме предвид, че това е ден, в който няма слънчево затъмнение, поради което има някакво слънце. Има се предвид, че това е по-слънчев от нормалното ден за мястото, където се случва разказа.



Аз: Вярва ли, че има един-единствен, универсален начин, по който всички деца възприемат света?

Виолета: Къде в текста прочетохте, че „има един-единствен, универсален начин, по който всички деца“ възприемат света? Написано е „начина, по който децата възприемат света“ и никъде не се претендира той да е един-единствен, нито пък универсален, нито пък да важи за всички деца. Моля, не преиначавайте думите в стремежа си да критикувате.

Ето едно ужасно неграмотно написано изречение от задната корица: "Защото изборът, който децата ще правят в училищната класна стая, а по-късно и в истинския живот, ще ги накара да открият себе си, а на родителите ще помогне да опознаят децата си и начина, по който възприемат света, и вероятно ще ги върне назад във времето на собственото им детство"
Децата правят "избори", а не "избор". Например, ако в края на епизод решават дали да отидат на кино или впушкома, Ако вървят в група и в края на епизод се взема решение за групата, "избор" прави читателят. Преди това е описано какви избори правят едно или няколко от децата. Например, едно решава да замълчи, друго решава да убеди останалите да го подкрепят и т.н.
Онова, което се случва в една класна стая, е част от истинския живот. За да е коректно, текстът трябваше да бъде написан в единствено число. Може би ако един родител наблюдава какви избори взема детето му и ги коментира с него, детето ще осъзнае някои неща, а родителят ще научи какво минава през главата на детето му. Но това трябва да се напише с повече смисъл и по-умело.


Аз: Има ли период в живота на човек, когато той не е изправен пред необходимостта да взема решение след решение, ако изключим ранното детство и деменцията?

Виолета: Да. До определена възраст решенията се вземат не от децата, а от техните родители.

На 5 години симулирах болести, за да ме оставят вкъщи, вместо да ме водят на детска градина. Хващах майка ми да бърза за работа, тя се предаваше и ме оставяше на баба ми. Към 9 и нещо демонстрирах на баба ми, че вече ми е добре и излизах в махалата да играя футбол с големите на една голяма поляна в парка Заимов.
После пък започнах да симулирам силно главоболие в училище, за да ме пуснат да си ходя, и отивахме на стадиона да гледаме мач на "Левски".
Решението да не си напишеш домашното или да избягаш от час, или пък да положиш усилия да седнеш до Виолета, вместо до Пенчо, понеже Виолета ти се струва най-хубавото момиче в класа... всички тези решения детето си ги взима само. А на всяка възраст между 4-5 и тежка старост има решения, които човек не взема сам. Например, когато началникът ти реши да те уволни, или когато бъдещ партньор откаже да работи с теб.
Та така, Виолета явно не вижда какъв огромен брой решения взема едно дете съвсем само от най-ранна възраст. Това не й пречи да е категорична. Разбира се, не е особено прецизна в отговора, не се сеща да посочи каква е тази "определена възраст", за да видим къде тя тегли чертата...



Аз: Може ли една малка книжка да пресъздаде цялата сложна и многообразна реалност?

Виолета: Как преценихте обема на книжката и къде в текста прочетохте, че става дума за сложна и многообразна реалност? Говори се за училищната реалност, без да се максимизира тя като „цялата сложна и многообразна“.

Когато напишеш, че книгата пресъздава училищната реалност такава, каквато е, какво трябва да се разбира? Че се отразяват някои аспекти от случващото се в училищния бюфет?



И тъй-нататък. Язък, че толкова начетената и интелигентна Виолета се фръцна. Голяма загуба!

ММ може да ми е малко чепат ама поне се аргументира, не казвам че не се заяжда ама пък какво от това....
Както ми каза един кудист когато ме тръшна на едно ръгби ,,който се страхува от мечки да не ходи в гората,,.

Замислете се хора. ММ е събрал сума за КИ която не пише, но пък можеш да спориш с него напълно безплатно и той ти отговаря. Уви другия автор който правеше това е на смъртно легло и баннат по осма точка. На орактика другиге не им пука за КИ инза техните фенове, тъй че ММ е явление в нашия малък свят.

Довиждане.

kiril_ps писа: писа:

Довиждане.

Учебната година тамън почна...

Аз бях голям змей училище... не мисля че книга игра без боя, рекета, псувните, подмазването, боя на зубъра, свалените маратонки и прочее работи и другите работи може да мине за реална.....

ММ изгони Колин та една Виолета ли ще му се опъне Иначе тя си го просеше де , ако иска похвали бггмама е насреща. Още със 33 епизода и 17 края ме загуби. То цялата работа е много странна с тая книжка, ако не беше Торо започнал нещата щях да си помисля, че някой се бъзика подобно на Мъдроста на царя.

ПП. Рахвине, нещата са относителни, не във всяко училище е било,като в твоето

Що бе? Вярно и по - зле е било. Аз бях в ъъъ елитното дето взимаха с връзки ама мен ме взеха без по адрес защото като живееш на една минута от него а то е училището най в центъро няма как да те не вземат...
имаше една тема в фейса за култовият физкултуник Христо Янев, всички си споделихме опита ни с него. Кой е бил, коя ученичка е опипал, кла е тормозил и прочее неща. Един бях прекалил с ежедневните опипвания ма една сладурана която беше извикала братовчед си и сие д аме бият. Предишния ден си бяхме сменили дрехите и не ме хванаха, ама сега се закучиха нещата. Ама нашия вика час на класния.... обсъжда поведение, възгледи бавно монотонно. Се тая де държа ни до 19:30 зимата, биячите ме чакаха от 15:30 и към 19:00 баялдисаха и синтръгнаха. Къде ли отиде тая мадама? Имаше много сладка задница....

Кога ще има допечатка на "Мъдростта на царя"? Хората заслужават да се запознаят с творба, породила толкова емоции в близкото минало.

Бай дъ уей Клиф Бъртън мисля че е моя набор ако не ме лъже паметта, но той по гушкано дете и почна нормално от седем годишните в моето училище.
Мисля че помни откъде дойде надписа за Янев, който разби устата на така наречения Косата след като онзи му извади нож ... сигурно помни и Крум който сваляше маратонки и мен ме беше гонил ама като пораснах му взех страха и прочее. Тъжното е че мацките станаха на лелки, а ние на чичковци....
При мен пробваха към 20 пъти с майка ми и един ден някой се сети да викнат изрично баща ми.... голяма тяхна грешка. Баща ми забрани на майка ми да ходи повече и ходеше само той, уж няколко пъти викаха полиция ама никой не дойде, зам. директорката една пача с изписани вежди бяха и рева, а примерно баша ми каза да кажа на Янев че ако ме пипне още един път ще дойде и ще му счупи о двете ръце... янев повече не ме пипна за голямо омерзение на някой мадами хахаха.
Не знам как е било другаде, това си беше центъра на Стара Загора сега единствената разлика за мен е че Тошко с който се знаем от деца стана физкултурник на мястото на Янев който май се е вдигнал от града. Все си мислих че е емигрирал ама нейсе... най смешното беше че химичката така и не му върза.... ех какви години... на бас че в тая книжка няма ни една такава проява, бой, треви, мадами, учители като Рошков ,Бог да го прости който биеше шамари за здравейте деца и прочее.

Rahvin писа: писа:

на бас че в тая книжка няма ни една такава проява, бой, треви, мадами, учители като Рошков

Рошков може да няма, но пък има Рошльо.

Няма нищо общо, оная ми ти учител като се зачерви, като се разтрепери, белия му мустак като се накъдри и като ревне. ,,мамта вииии, и фърля на дървената фреза млата, хвърля от детски конструктор предмети, от дървени кубчета играчки... един път тайно влязох и начупих играчките на всички от по горния клас, ако ме бяха напипали щяха да издевателстват с години... имале един Коцето Кавръков от на Клиф Бъртън хората, толкова беше умен и толкова го мързеше че стана хакер пишат в криминална хроника за него все умирам да се смея

Торо, ако решиш да правиш партия, ще ти довлека електорат и ще те поддържам активно и агресивно.
В крайна сметка тези 17 отделни завършека епизоди ли са, влизат ли в бройката 50?
Щото 1-2-4-8-16 са точно 31 епизода и при описаната структура е интересно как минаваш през цели 7 избора. Явно някои развития са вдъхновили Виолета да се разклонява повече.

Поне за мен това всичкото е толко игра колкото Момиче влиза в бара....
Дето се вика всичко с над 3 епизода е КИ. Увод, избор - смърт/край - победа. Три епизода.