Вампирознание (покрай "Зъби")

Магията я слагам на едно стъпало с религията. Тя е културно особеност, шаманите и днес я имат а етнологията, антропологията и сходните науки я изучават. Фентъзито в случая ми се стори абсурдно, защото Стокър хем е искал да направи достоверен роман, хем е избягал от достоверността. Малко хем сърби, хем боли. А още по-лошото е, че точно той налага шаблона. Нямам нищо против този шаблон да се разчупва - Пратчет показа вампири които не са кръвопийци, в Подземен свят видяхме вампири с пистолети, Люк Евънс беше добър Дракула - но това бяха късните вампирски истории. Първият ДРакула го е създал Стокър и е естествено към него критиката да бъде по-безпощадна отколкото към имитаторите, защото е доайен в жанра.
ИЛи ако перифразирам едно заглавие "Върховете привличат мълнии".

П.С. при положение, че пиша за шамани, мисля, че е ясно следното - магията не само не е проблем за мен, тя ме и привлича. С магия не можеш да ме уплашиш. И днес смятам че най-яката книга - игра е Варварският бог, въпреки многото грешки-

П.П.С. да си призная избяга ми фентъзи елемента. повече ми приличаше на пътепис писан с цел окалване на православните християни и в частност - Влад Цепеш.

Не те разбирам. Откъде съдиш, че Стокър е искал да направи "достоверен роман" (какъвто и смисъл да влагаш в този израз)? Толкин сериозно е черпил ресурси от скандинавската митология - на него ще му припишеш ли че е искал да сътвори "достоверен роман" и не е успял?

П.П.С. да си призная избяга ми фентъзи елемента.

"Urban fantasy" - светва ли лампичка?

Сега остава да споменете и вампирите от Legasy of kain и тези от World of darkness за да стане смеха от темата пълен.

George-AL писа: писа:

Чел съм го два пъти - единият път в Читанка и още веднъж - пак в интернет. книгата ми се стори страхотно безсъдържателна. Само това където ухапа въпросната Мина и след има - няма месец тя разви парапсихични умения не спрях да се хиля. Да не говорим, че след ухапването тя би трябвало при най-малкия слънчев лъч да се разпада чак до 40-ия ден . Тя обаче се разхожда посред бял ден, въпреки, че става малко трудно.
Да не говорим, за идеята Дракула да се превръща в прилеп и да си лети насам-натам. Смехории. Идеята Влад Цепеш да е общувал с дявола е абсурдна. Това са смехории в които са го обвинявали неговите противници - католиците и османците. Самото име идва от ДРакон, не от Дявол.Цепеш пък идва защото е набивал главите на османците на кол, т.е. свършил е едно похвално дело ако вярваме на СТокър че Дракула е лошият герой излиза че османците са добрите, а знаем че не е така. ОСвен това Влад Цепеш не е граф а велик воевода - титла аналогична най-малкото на дук, ако не и на принц.
Летенето като прилеп пак си е летене.
А мъглата която се спуска в романа - ами такова нещо няма в българският фолклор, а не съм чувал и за румънският.

Идеята че между ухапаният човек и Дракула се създава мигновено телепатична връзка е смешна, а още по-смешно е, че ако Дракула е чак толкоз силен и опитен той не би допуснал да го следят чрез Мина. Или щеше да прекъсне контакта или да предава невярна информация и да ги нападне още първата нощ. Групата обаче устройва преследване от единия край на света до другия. Графът се усеща доста късно. Финалът стои като отрязан. Няма истински сблъсък в класическия смисъл на думата - убиват слугите му, него го няма и изведнъж всички решавата, че са си свършили работата и трябва да си тръгнат. Следва хепиенд! Защо този могъщ вампир не се появи да ги нападне?

От това че вампира успява толкова лесно да проникне в затворено помещение също ме напуши смях. По етнология сме учили, че ако не поканиш вампира вътре той не може да влезе в помещението. Затова всички млади жени са знаели че нощем не трябва да отварят вратата. По-хитрите вампири са си преправяли гласовете като либетата им или близки роднини, но опитните невести са държали неканените гости на вратата до изгрев слънце.

Текстовете в Читанка и Интернет са преразказ от българина Теодор Михайлов. Това, което си чел е само 1/3 от книгата, която е преразказана. Михайлов е вмъквал измислени от него си сцени, резал е оригинални моменти и т.н. никога не си чел Дракула на Брам Стокър, чел си осакатен, орязан преразказ на Теодор Михайлов. Той е безсъдържателен. Истинският Дракула на Брам Стокър е шедьовър.

Абсолютно всички нелогични неща, за които споменаваш са обяснени в пълната версия.

Сара Дженит писа: писа:

Слави писа: писа:

3. Дракула напада именно само жени в книгата.

Слави, може би си я чел отдавна, ама Дракула още отначало се точеше на Джонатан Харкър и само късмета, носенето на кръстче на врата, слагането на огледалце в стаята и разни такива дреболии му спасиха кръвчицата. Също и докато пътуваше към Лондон изпи кръвта на целия кораб, а по това време жени моряци няма.

Слави писа: писа:

4. При жена си не ходи, защото жена му я няма в книгата.

Да, има цели три вампирски невести в замъка си в Румъния.

Слави писа: писа:

5. Никъде в книгата Дракула не лети.

Това, че героите не са го видели не означава непременно, че не може да му се припише и такава способност. Достатъчно други странни начини за придвижване имаше, защо не и да фърка?

Слави писа: писа:

6. Никъде в книгата Дракула не минава през стени.

Не си спомням това дали го имаше в книгата, но в доста филми минаваше под процепа на вратите под формата на пушек или се промъкваше в къщата като тайфа плъхове.

George-AL писа: писа:

Книгата ми се стори страхотно безсъдържателна. Само това където ухапа въпросната Мина и след има - няма месец тя разви парапсихични умения не спрях да се хиля. Да не говорим, че след ухапването тя би трябвало при най-малкия слънчев лъч да се разпада чак до 40-ия ден . Тя обаче се разхожда посред бял ден, въпреки, че става малко трудно.
Да не говорим, за идеята Дракула да се превръща в прилеп и да си лети насам-натам. Смехории. Идеята Влад Цепеш да е общувал с дявола е абсурдна.

Ти да видиш. Начи честно, ти фентъзи четеш ли или не? Фентъзи-елементите ти се струват абсурдни, защото - какво? Не се вписват в ентологическите ти познания? Магията не ти е абсурдна и смешна обаче?

1. Това е вярно, но въпреки това не го напада. Дракула напада (с цел да се храни имам предвид) само жени. Онова, което го привлича в Харкър е кръвта му, не самия него. Сексуалният привкус на историята е много силен. В няколкото случая, в които Дракула напада мъже, той ги убива по друг начин. По същия начин жените, които са вампири, се интересуват от мъже в книгата (и без това е рядка хипотеза в нея просто, защото жаните-вампирки са епизодични персонажи, като изключим един, ).

2. Никъде в книгата не се казва, че са му съпруги. Концепцията за това е измислена в киното. Споменава се, че е имал любовна връзка с тях, но не и кога, защо, и т.н. Ако приемем, че са му били любими в период преди да стане вампир - то излиза, че Стокър се осланя на легендите ни и съответно - Дракула ги е нападнал и превърнал във вампири. Жените, които Дракула хапе обаче изпитват едновременно отвращение и любов, така че е възможно да се има и това предвид - просто негови жертви, които са станали вампири. Никъде обаче, те не са наречени негови съпруги в книгата. Това са измислици от филмите.

3. Във рамките на фен-фик може. В книгата на Стокър няма. Не говоря за други книги. Авторите им могат да решат. Дракула лети в "Дракула" на Брам Стокър само като прилеп, не и като "хуманоид". Дракула може да се превръща в различни същества благодарение на магия.



Нататък горе има много мнения на други хора, които явно също са чели осакатеното издание, което е преразказ.

Дракула не е румънец, сам си казва какъв е в книгата;
Дракула не е Влад III Цепеш, сам си казва кой е и сам сочи, че двамата са просто роднини.
А с османците Дракула се е борил приживе, когато още е бил добър персонаж.

Wukong писа: писа:

Сега остава да споменете и вампирите от Legasy of kain

Правилна вметка. Не виждам никой досега да е обяснил дали Разиел продължава да се квалифицира като вампир в периода след като престава да пие кръв... Докато този проблем не бъде подробно разнищен и обяснен, за мен темата губи научната си стойност.

Слави писа: писа:

Текстовете в Читанка и Интернет са преразказ от българина Теодор Михайлов. Това, което си чел е само 1/3 от книгата, която е преразказана. Михайлов е вмъквал измислени от него си сцени, резал е оригинални моменти и т.н. никога не си чел Дракула на Брам Стокър, чел си осакатен, орязан преразказ на Теодор Михайлов.

Аз четох хартиеното издание на "Труд" от поредицата "Златна колекция ХІХ век", но явно е същото, защото Тодор Михайлов е преводач. Ама Слави, гледам, че нещо те хранят в онлайн-магазина на Хеликон - ти самият как би коментирал забележките на читателите?

щом е толкова лош превода на Михайлов защо го има на толкова много места? издателите не са ли преценили, че е лош? /въпроса е към Слави - доколкото разбирам той е по-навътре/ С този въпрос не целя заяждане искам да разбера как стоят нещатат.

В версията която четох, непрестанно чаках да се случи някаква кулминация, някаква битка или не знам що си.....финалът ми остана много отрязан - поступаха трите жени, които Дракула мъкнеше със себе си, него го нямаше и изведнъж героите решиха, че са си свършили работата след като толкова го преследваха. Има ли някаква по-сериозна финална сцена в оригинала? Ако и там е така съм много разочарован, очаквах як екшън.

George-AL писа: писа:

щом е толкова лош превода на Михайлов защо го има на толкова много места? издателите не са ли преценили, че е лош? /въпроса е към Слави - доколкото разбирам той е по-навътре/ С този въпрос не целя заяждане искам да разбера как стоят нещатат.

В версията която четох, непрестанно чаках да се случи някаква кулминация, някаква битка или не знам що си.....финалът ми остана много отрязан - поступаха трите жени, които Дракула мъкнеше със себе си, него го нямаше и изведнъж героите решиха, че са си свършили работата след като толкова го преследваха. Има ли някаква по-сериозна финална сцена в оригинала? Ако и там е така съм много разочарован, очаквах як екшън.

В интернет го има на много места, защото е имало всеобща заблуда, че е пълен, но не е. При първото издание на този превод, той е поръчан такъв - съкратен и препразказан. Той така си е поискан от издателите, за да стане по-бързо. Това дори не е превод. В най-първото му издание от изд. Гулев си пише "авторицация", а не "превод". В Читанка тази бележка не е поставена (не е поставена и в последващите 2 издания на този текст), поради което много хора си мислят, че е истинска книга. Този фалшификат е излизал на български три пъти - в изд. на Гулев, в издание на Труд и отново - в златната колекция XIX в. Това изобщо не е Дракула.

Затова и ми става много тъжно като видя лоши коментари са Брам Стокър - все пак не го е залужил. Онази книга не е негова.

Сара Дженит писа: писа:

Слави писа: писа:

Текстовете в Читанка и Интернет са преразказ от българина Теодор Михайлов. Това, което си чел е само 1/3 от книгата, която е преразказана. Михайлов е вмъквал измислени от него си сцени, резал е оригинални моменти и т.н. никога не си чел Дракула на Брам Стокър, чел си осакатен, орязан преразказ на Теодор Михайлов.

Аз четох хартиеното издание на "Труд" от поредицата "Златна колекция ХІХ век", но явно е същото, защото Тодор Михайлов е преводач. Ама Слави, гледам, че нещо те хранят в онлайн-магазина на Хеликон - ти самият как би коментирал забележките на читателите?

За съжаление Хеликон е арена на издателски сблъсъци. Знам, че звучи на оправдание, но е така. Не мога да кажа за всички коментари там, предупредили са ме да не ги чета дори, защото повечето са си хора с определени пристрастия и ги пишат нарочно без дори да са чели книгата. Преводът получи добри мнения в критиката и блоговете. Ще ти пиша още на ЛС.

Ако някой иска да добие истински впечатления, ето откъс:

www.bookpoint.bg/files/mf/books/ ... d_file.pdf

Който се интересува, ето доста ревюта:

bireto.blogspot.bg/2015/05/blog-post.html
knijno.blogspot.bg/2015/05/blog-post_7.html
knijenpetar.blogspot.bg/2015/05/blog-post_5.html
azcheta.com/drakula-bram-stokar/
m.div.bg/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B ... 65855.html

Има и още, но едва ли има смисъл да ги пускам всичките.

Аз пък го имам от издателство Нощ, пак на същия Михайлов. Не е съкратен, защото на английски съм чел 1 към 1 с неговия превод

SatanicSlayer писа: писа:

Аз пък го имам от издателство Нощ, пак на същия Михайлов. Не е съкратен, защото на английски съм чел 1 към 1 с неговия превод

Значи и на английски не си го улучил. Имаш предвид библиотека Нощ, пусната от изд. Гулев (1991). Това е първото издание на преразказа на Михайлов. И ти не си чел Дракула. Не знам какво си чел на английски, но вероятно и то не е било Дракула.

Истинската книга варира между 400 и 500 страници. На Михайлов версията е около 180-190. Може би английски си чел някое от съкратените издания. Има няколко по известни такива. Просто зачети откъса, който съм ти дал по-горе:

www.bookpoint.bg/files/mf/books/ ... d_file.pdf

И след това виж версията в Читанка, която е сканирана точно от библиотека "Нощ":

chitanka.info/text/15688-drakula

Ще видиш разлика от първите букви още. Огромна е.

Ако искаш виж и тук на английски: www.gutenberg.org/files/345/345-h/345-h.htm Сравни. Разликата е колосална.

Първото съкратено англоезично издание е от 1901 г.

Какво съм чел от Дракула и какво евентуално съм чел от него е все тая. Какво могат вампирите и литературният образ Дракула са съвсем друга бира.
Знам за кратките версии - за тях научих след като изгледах всички филми за въпросният Носферату (някой беше вметнал World of Darkness).

И все пак другото твърдение за вампирите са, че това са хора, които са търсели път към вечният живот, като изпиват, това, което държи хората живи - кръвта им.
Сега дали трябва да прави ДНК тест или да е от една и съща кръвна група - нямам си никаква идея.
Според друг вампиролог (Роджър Уилко ), те търсят наркомани, за да могат да се надрусат.