Топ 5 Сим Николов

vg писа: писа:

Balance of Power писа: писа:

Мдааа... Само и единствено в стила на Сим има моменти, в които умираш, щото не си завил наляво, не си имал точно определен предмет в раницата, или щото зарчето е спряло на нечетно число...

В преводните книги-игри бъкаше от подобни тъпотии.

Вярно. Още едно доказателство, че нашите автори са на изключително високо ниво. Жалко за жанра...

Някой ми подхвърли Трошача онзи ден да го прочета и наистина е много зле. Имам спомени, че като малък съм чел някоя от частите на трошача с червена корица и доста ми беше харесала. Със сигурност не е тази, която сега чета. Иначе дъното е Подземен свят - да бях изпил една бира вместо да купувам тази глупост. Нищо, че е било преди 15 години

1. Прокълната земя
2. Прокълната земя
3. Прокълната земя
4. Прокълната земя
...
391. Прокълната земя
392. Трошача
393. Окото на дявола
394. Юмрукът на Трошача
395. Краят на Трошача

Къртач, не се прави, ти си фен на Трошача. Никът ти го издава.

Хаха, почти ме разкрихте.
Когато бях 4-ти клас, май....(сега съм 11-ти), подарих на един приятел Трошача. Той се беше накефил, а на мен ми хареса идеята и името. Бях се регнал в Battle.net-а на Diablo II като кartacha, никът ми хареса и не ми се щеше да го сменям. Но цялостно оттам произхожда идеята. И все пак, прочетох книгите за Трошача миналата година и то към есента.

Умрях от смях с тази тема.
Позабравил го бях този човек.
Какво му имаше всъщност?
Книгите му бяха паралогични и вероятно създадени да изнервят всеки с нормален мисловен процес.
Като че ли това

Топ 5 не мога да съставя от книги на Сим, защото ако бях изчел толкова негови, сега щях да съм в психиатрична клиника с тежки психически увреждания. Все пак определено имам Топ 1 и това е "Края на Трошача". Просто като разбрах, че идва краят на този бич за жанра и... чак за миг ми мина налудничавата идея да си я купя.
Всъщност точно неговите книги са причината да си разваля колекцията от книги игри. Купувах си всяка книга-игра излязла на пазара, дори и спортните, а ненавиждам спортни игри. Купих си първата на Сим, с досада си купих и втората, но човекът продължи да пише, а което е по-странното продължиха и да му ги издават и щеше да стане вече наистина откачено, ако и аз бях продължил да ги купувам.

П.С. Добре съм ви дошъл във форума!

Добре дошъл, indeed. Ще се изненадаш колко е коментиран Сим тук.

Не съм изненадан. Поредното доказателство, че няма по-добра реклама от лошата.

Често казано до преди няколко дена нямах нито една книга-игра на Симеон Николов. Трите книжки за Трошача ги четох, като бяха издадени (един тогавашен съученик ми даде да ги прочета), но нямам никакъв спомен от сюжета и играта.
Но ми попадна Желязната ръка, прочетох я - и наистина може и да не е "най-култувата" книга-игра издадена в България, но в нея има сюжет има и приключение. Да, на моменти случващото се може би не е съвсем ясно и пълно описано, но пък искаш да разбереш как ще се развият действията - играта увлича. А и никъде не попаднах на епизод (може и да има), в който да се решава нещо "на сляпо", всичко зависеше от моят личен избор.
И въпреки повечето негативни коментари за неговите книгите-игри във форума, мисля да потърся и други.
А и може би въпросните коментари са малко в повечко?
На няколко места срещах коментари, че в действията и изборите в игрите му няма "логика" и са по-скоро "неестествени". Ами то в реалният човешки живот се случват неща, които човек би окачествил като "алогични" и "неестествени", пък какво остава за един развлекателен жанр, каквито са книгите-игри? Всъщност те не са ли заложени в основата на всеки развлекателен жанр? Дали било книги, филми или игри? Самата основа на "фантастиката", като цяло може да бъде окачествена като "нелогична", "неестествена" - все пак в реалният ни свят няма тролове, джуджета, елфи и т.н. - да не изброявам многото аспекти на "фантастиката", разбирате за какво ви пиша. Нали затова човек обича да "избяга" от реалността (било с книга, филм и т.н.) и да се потопи
в един свят, в който всичко е възможно и може да се случи всичко? Защо трябва да има непременно от "ежедневната ни логика"? Защо трябва да има граници? Дори и да се получи нещо много "абстрактно", защо пък не?
Симеон Николов сигурно си е имал своите виждания и идеи за книгите-игри. Ето и Георги Миндизов е написал в една от темите, че двамата са разговаряли и Сим е имал по неговите думи, някои страхотни идеи.
Естествено друг е въпросът дали един автор съумява да предаде по най-добрия начин нещата така, както ги има в главата си. Може би не винаги е лесно да предадеш с думи това, което "виждаш".
А пък още по друг въпрос е дали читателят разбира въпросните идеи? В тоя ред на мисли се сетих за баснята за Лисицата и гроздето - е, това че човек не може да "достигне" до нещо, не значи определено че нещото е "кисело".

MrMoustache писа: писа:

Често казано до преди няколко дена нямах нито една книга-игра на Симеон Николов.
А пък още по друг въпрос е дали читателят разбира въпросните идеи? В тоя ред на мисли се сетих за баснята за Лисицата и гроздето - е, това че човек не може да "достигне" до нещо, не значи определено че нещото е "кисело".

Защо, по дяволите, изобщо ще създаваш продукт, който е недостижим и неразбираем за хората? Не виждам смисъл да оправдаваме Сим. За мен не са важни идеите или амбициите на автора, а крайният продукт. Факт е че той създаваше "книги-игри", които не се приеха добре от 99% от читателите и затова заслугите са си изцяло негови. Всеки заслужава съдбата си и е единствен отговорен за успехите и неуспехите си.

MrMoustache писа: писа:

На няколко места срещах коментари, че в действията и изборите в игрите му няма "логика" и са по-скоро "неестествени". Ами то в реалният човешки живот се случват неща, които човек би окачествил като "алогични" и "неестествени", пък какво остава за един развлекателен жанр, каквито са книгите-игри? Всъщност те не са ли заложени в основата на всеки развлекателен жанр? Дали било книги, филми или игри? Самата основа на "фантастиката", като цяло може да бъде окачествена като "нелогична", "неестествена" - все пак в реалният ни свят няма тролове, джуджета, елфи и т.н. - да не изброявам многото аспекти на "фантастиката", разбирате за какво ви пиша. Нали затова човек се обича да "избяга" от реалността (било с книга, филм и т.н.) и да се потопи
в един свят, в който всичко е възможно и може да се случи всичко? Защо трябва да има непременно от "ежедневната ни логика"? Защо трябва да има граници? Дори и да се получи нещо много "абстрактно", защо пък не?

Нека не бъркаме понятия като "фантастично" и "абсурдно". Естествено, че по-голямата част от книгите са фентъзи или фантастика, което е бягство от ежедневния ни свят, но това не значи че трябва да е бягство и от логиката и здравия разум. Абстракцията е чудесен жанр в изобразителното изкуство, но не е особено уместна тук. Иначе що да не напишем книга-игра, в която си парче торта чиято мисия е да плете шушони за извънземна организация от безкраки мечоци. Колкото и фантастична да е една история, трябва да има логическа причинно-следствена основа на която да се гради иначе се получава някакъв налудничав абсурд. Също така, за да мине една книга-игра за игра, трябва да предоставя възможност на играча (читателя) да взима реално и адекватно участие в нея на базата на изборите, които прави, а не да му е през оная работа какъв избор ще направи, понеже вижда, че от него не зависи нищо.

Shin писа: писа:

Нека не бъркаме понятия като "фантастично" и "абсурдно". Естествено, че по-голямата част от книгите са фентъзи или фантастика, което е бягство от ежедневния ни свят, но това не значи че трябва да е бягство и от логиката и здравия разум.

Поздравления за краткият и ясен отговор !
Останалото бяха пояснения, според мен. Няма лошо, но реших да повторя най-важното !

Shin писа: писа:

Нека не бъркаме понятия като "фантастично" и "абсурдно".

Ако вземем един крайно "косервативен" човек, който не признава разни "измишльотини" за несъществуващи места и раси и т.н., сигурно за него произведения, като "Властелинат на Пръстените" сигурно също ще са абсурдни, но това вече зависи от "ограничеността на мисленето" на даденият индивид.

MrMoustache писа: писа:

Aко вземем един крайно "косервативен" човек, който не признава разни "измишльотини" за несъществуващи места и раси и т.н., сигурно за него произведения, като "Властелинат на Пръстените" сигурно също ще са абсурдни, но това вече зависи от "ограничеността на мисленето" на даденият индивид.

Боя се, че не разбра това, което казах(написах). Да има орки в едно произведение не е абсурд, а фантастика(фентъзи). Обаче това героят да избира дали оркът ще го нападне или не вече е абсурд. Няма го елементът на игра. Ако авторът ми предлага просто няколко варианта за продължение на историята, то защо да се ограничавам от опциите които ми дава? Направо сам ще си я измисля цялата. В играта трябва да има предизвикателство, конфликти с които да се справяш и препятствия, които да преодоляваш. Иначе просто няма да е игра. Книгите на Сим Николов мога да приема за игра, само ако уточним, че става въпрос за игра на нерви или игра с читателя.
Да си чул някой да роптае срещу това, че в книгите му има фантастични създания? Ако това беше проблемът щяхме да плюем по всички автори на книги игри.