Топ 5 Сим Николов

MrMoustache писа: писа:

Леле, леле...
Pe6ka_s_Mnenie - изобщо не си прочел, какво съм написал. Ама изобщо. Или си вникнал на 0 %. И после що пиша с главни букви. Мисля че и дете би разбрало. Не знам на какъв език говориш.
Направо се хванах за главата, като ти прочетох коментара. То човек, не знае - да се смее ли или да плаче....
Нищо не разбрал, ама една трошичка дума. Нито от примерите, нито от нищо.
Е, аз нямам намерение да си губя времето и да обяснявам по 100 пъти на "невъзприемащи" (дали по невнимание, дали по невникване, дали нарочно, дали заради интелект) хора, едно и също.

Е хайде Много Здраве от Мен!

Ще те цитирам, че знам ли като ти дойде акъла...

Кой какво е разбрал и не разбрал - всеки ще си прави сам изводите. Аз ти написах къде разсъжденията ти издишат, без да имам някакво отношение към теб (май щеше да е по-лесно да пиша къде не издишат ). Оставяме те да се смееш или плачеш (по твой избор - точно като в книга на Сим ), а като решиш пак да ни "просветлиш" - заповядай. Особено мен и Асен.

MrMoustache писа: писа:

Асен писа: писа:

Първо, не викай! Ако си на възраст, когато си мислиш, че това ти подкрепя тезата, днес научаваш, че не е вярно. Ако си на възраст, когато това не ти е известно, писането с главни букви в Интернет обозначава крещене. И в двата случая е спряло да ме впечатлява преди да спрат да излязат книгите-игри.

Не викам на никого. Просто имам чувството, че някои съобщеня се четат по диагонал без да се възприема написаното в тях и така само подчертавам написаното. Но щом го приемате за "викане" и се засягате - ОК, няма вече главни букви.

Официално те уведомявам, че така ще те разберат във всеки форум, за който аз бих могъл да се сетя, както и в блоговете, коментарните рубрики на вестниците и чатовете. Дали някой се обижда е друга тема. Говорим за спазване на стандарти за цивилизовано общуване.
За подчертаване, като избегнем цветния шрифт, който само води до шарения без смислово значение, имаш подчертаване, удебелен шрифт, курсив, както и комбинациите между тях. За момента ще трябва да ти стигнат. Аз съм подал официално искане да има и оцветяване на текст в стил "подчертано с маркер", както и скриване на текст. Чакаме да видим кога ще се въведе.

MrMoustache писа: писа:

Асен писа: писа:

Второ, книгите на Сим позволяват много неща, което не значи, че позволяват логични или смислени варианти. Още помня обикалянето в първата му поредица, докато се намери единственият начин за излизане от циклежа.

Така....последно за Симеон Николов. Всъщност ще е едно от нещата с които започнах - Баснята за Лисицата и гроздето (но може би сте я позабравили).
Никой в крайна сметка не може да твърди със сигурност дали един автор е "крив" (било Симеон Николов или някой друг) или читателят не възприема написаното.

Аз не мисля, че някой твърди, че Сим е крив! А ти може би трябва да се научиш да вникваш в чуждия текст, преди да даваш съвети.
В тази тема говорим за мнението на феновете. Това, което казваме, е че 99% от читателите на жанра книги-игри, не харесаха стила му. Това, виж, е обективен критерий. Ако пишеш в определен жанр, можеш да се отклоняваш колкото искаш от него, можеш дори да наложиш нови стандарти - ако обаче читателите на този конкретен жанр не възприемат написаното от теб, значи не си добър в този конкретен жанр.
Жанровете си имат доста по-ясни правила, а в случая жанрът е "интерактивни книги".

MrMoustache писа: писа:

Само ви моля да не започнете с разни "мнозинства" и "малцинства", защото в страна като "Чалгария" отдавна много от нас са разбрали, че не винаги "правото" е на страната на "мнозинството".

Напротив, горното може да се приложи и към феновете на чалгата!
Добър чалгаджия ли е Азис според феновете? Да, защото феновете на този тип, хм, музика, го харесват и смятат, че той представлява жанра добре!
Това прави ли чалгата добър жанр? Не, но съревнованието не е между Азис и Ърни Хенкок, а между Азис и Глория, или която там е новата "силиконка на деня и нощта след третата ракия"! Със сигурност авторите на някакъв друг вид литература може да имат ниско отношение за книгите-игри като цяло. Когато говорим за мнението на феновете на чалгата, мнението на феновете на джаза и хеви-метъла е без особено значение.

MrMoustache писа: писа:

В крайна сметка, ако всички автори пишеха книги-игри абсолютно праволинейно и по един и същ стереотип, без да влаган някаква собствена идея, мисля че щеше да е доста скучновато и най-вероятно книгите-игри отдавна щяха да са омръзнали на повечето хора.

Не, просто щеше да има реално много книги на един и същ автор, писани от различни псевдоними.

MrMoustache писа: писа:

Всеки от тези автори се опитва да те въведе в неговия си свят. И ако съзнанието ти е "отворено" ще влезеш, ако ли не......
Но последното не значи на всяка цена, че написаното от автора е "боклук" или, че той бил "загубеняк" или неща от тоя сорт.

А ако влезеш и не ти хареса вътре, ще се чувстваш като един персонаж от "времето е най-простото нещо". Да се надяваме, че ще избегнеш самоубийството...
Както и да е, ако си чел нещо от този автор, и повечето от феновете не го харесват, и няма други хора, които да го харесват, то да - написаното от него не е подходящо за тези, за които е написано. Ако една книга се отпечатва, явно е за феновете, а не е писана само за собствено удовлетворение.

MrMoustache писа: писа:

П.С. Много ми е чудно колко хора прочитайки разкази примерно на Рей Бредбъри, после с ръка на сърцето ще заявят че за разбрали всичко, което им "казва" авторът на 100%? И не, не сравнявам Бредбъри с който и да било автор на книги-игри!(да не се появи и такъв коментар?) Просто ви давам едно примерче. Е, това че много хора не биха ги разбрали, не значи че написаното от него е пълен......... (неудобно ми е дори да го напиша, макар и в пример), нали така?

Като прочета книга на Бредбъри, имам материал за размисъл и може би чувствам интерес да разбера какви скрити пластове съм пропуснал.
Когато прочета книга на Пратчет, се връщам директно да търся скритите препратки към нашата реалност.
И в двата случая искам да я отворя пак, при това скоро.
След като прочета книга-игра на Сим Николов, еднозначно имам реакцията "свърши се, превъртях я, мога да си почина". Желание да я отварям пак не съм имал.
Бих казал, че реакцията на читателя ясно показва кой автор е предал посланието си добре и кой-не. Ако е толкова дълбоко скрито, че да не се забелязва наличието му, значи е като шахът, който подарили на Наполеон. Във фигурките имало скрити инструкции как се бяга от Св. Елена. Наполеон нямал полза от тях, защото не ги открил!
И в двата случая е достойно за уважение положеното усилие, но резултатът е под целите и очакванията.


А освен това, забелязвам, че си пропусанл да отговориш по трета точка.

Неразбирането е основно начина, по-който и 2-мата възприемате и предавате информацията. Това е друга тема.
---

При Сим Николов - ако таргетът ти, не харесва продукта ти, нещата отиват на към фейл. Отиват ли нещата накъм фейл, време е за анализ, промени и т.н.

Ако съобщението остане неразбрано, комуникацията е неуспешна.

Колкото и гениален да е някой, ако не може да се разбере с простосмъртния, който иска да ползва услугите му, ще умре гладен с гениалността си. Това докато си го набия в канчето, много хляб ядох. Че трябваше да го чуя/прочета от 20 други места сигурно (образно).

Дони Дарко. Гениален филм.. Ако не си учил 3 години психични отклонения - тогава е просто филм.

Мълхолън Др. Свръх сложен и умствено-медицинско-психологически заплетен филм. Ако не си учил психология 4 години, с практика, и не си го гледал 16 пъти, или не си чел ревюта, е един доста странен филм. Направо си е разхищение на усилие, за мен.

(тия хора трябва да вземат да спрат да правят филми по симптоми на частни случаи на умствени усложнения)

Револвер. Гениален филм. Ако го гледаш 2-3 пъти и с някой, заедно с който не го схваща. Ако го гледаш веднъж, сам - просто филм.

Той и Анщайн е казал (не че съм му фен, дори напротив), че ако специалист не може да обясни нещата си така, че да се разбере от 6 годишно пишлеме, значи не е точно добър специалист.

Ето на чалгата (как можа Кромодоре). Безумно простичък текст, повърхностно съдържание, крадени мелодии - бизнес ниша за милярди! Т.н. Митко Пайнера, колкото и да го хранят, е един гений, но не от тия, които умират гладни. Мамито му пайнерско...да беше измислил нещо полезно поне...

Не само чалгата е семпла. В много музикални жанрове има прост текст и музика и това (както и ти отбелязваш) не е нещо лошо. В крайна сметка ако целта е да прокараш съобщение ти си преценяваш до колко и до кои хора искаш да стигне. И ако не стигне до тези до които искаш, то не са виновни те, а ти самият.

Аз не мога да разбера, кой изобщо защитава вече теза, че ако не те разберат си гений?

Май бяха пометени поддръжниците на тая теза

hameleona писа: писа:

Аз не мога да разбера, кой изобщо защитава вече теза, че ако не те разберат си гений?

Май бяха пометени поддръжниците на тая теза

Съжалявам ама на мен лично не ми е кеф да чета/слушам нещо, което е толкова просто, все едно е мислено от второкласник.

По-добре есе на второкласник, отколкото неразбираем боклук.

Най-добрата му книга-игра, която искрено ме кефеше навремето е "Желязната ръка".
Историята, геройте, чувството за хумор.. добра книга.

Мисля, че е по-удачно да се каже "най-малко слабата му книга-игра", а не "най-добрата".

Сим Николов според мене няма слаба книга. Просто всяка следваща е по-добра от предходната. Много съм написал за този автор в предходните си постове, че си мисля, че каквото и да напиша ще се повтарям.

Относно книгите-игри, които е написал няма как да не отлича игрите, които се отличават доста над останалите му.

Желязната ръка, която дори не донесох да я дам на някой, защото си го препрочитам с кеф.
Смърт в Океана, която единствената издънка е, че попадаш на остров със страшна мацка стюардеса и искаш да се измъкнеш оттам. Литературата е на високо ниво.
Краят на Трошача или краят на епоса продължил три поколения. Супер завършека.

Трудността, както винаги е на променяща се скала вътре в самата игра. Няма смисъл в началото да избираш дали ще си усложниш живота, това го правиш по време на самата игра.
- Ако искаш да ти е лесно - нищо не се случва.
- Ако искаш да ти е трудно - ами добре тогава. Напада те мечка и не можеш да се спасиш въпреки че си погледнал наляво.

Винаги навсякъде се твърди едно и също и аз дори го казвам, че когато даден продукт, както и автор не ви харесва ами не го четете.
Аз не харесвам Игра на тронове, за това не го и чета......

И аз не разбирам този негативизъм около Сим. Според мен книгите му са много добри, дори в момента ми липсват само 2 за да завърша цялата му колекция. Ако имаше тъп автор, то това беше Върджил.

В книгите на Сим може да липсва добра игра, може да не са съвсем логични, но винаги има много силна атмосфера. Като съм ги прочитал съм оставал доволен.

hameleona писа: писа:

Шин, освен липсата на логика на много места в изборите, при Сим Николов имаше още нещо отвратно - възможността да се вкараш в безизходен цикъл. И честичко имаше адски малко начини да минеш играта. Иначе да, ако се беше поучил за структурирането, щеше да е може би един от наистина добрите автори. Може би. Лично аз се съмнявам леко, но пък неговите книжки, ако бяха по-добре написани щяха да стават за дечурлига.

Сим Николов, както разбрах от трети източник, е лице с изключително високо мнение за себе си като автор на книги игри.
Разбираш че при това положение всяко "поучаване" става малко трудно...

Meriadoc писа: писа:

В книгите на Сим може да липсва добра игра, може да не са съвсем логични, но винаги има много силна атмосфера. Като съм ги прочитал съм оставал доволен.

Според мен този коментар е най-точен.
Книжките на Сим имат добър замисъл, но отвратително изпълнение. Играта е на много слабо ниво , а изборите всичко друго, но не и логични.