Дискусии за интервюто на Колин

О не, не, не, не... ужас. Дискусията само ме накара да съм дълбоко убеден в едно - около 1/2 от писалите тука не са виждали наркоман през живота си. Не са се надрусвали и не са имали "щастието" да се въргалят в собственото си повръщано. Също така май не са ги пребивали на улицата, "щото ходят смешно" или нещо подобно. Нито са имали приятелка склонена към проституция и са го разбрали, поръчвайки си курва.

"Знанията" ви за тъмната страна на живота са... зашеметяващи. Стига ми да прочета тази тема и да видя колко от вас са се сблъсквали с "колегите" на Хлапето. За не малка част от горепосочените неща не мога да говоря, щото като ви гледам какви са ви разбиранията... майко мила.

Смешното е, че ако човек чете цялата поредица за Хлапето... може да схване за какво става дума. Но докато не сте видели как лапета по на 12-13 обръщат по половин литър водка, щото Х правел така... няма как да разберете ЗАЩО е лошо главния герой да има проблем и това да не е изкарано ясно на показ.

Аз съм един от най-малките на години тука. И ми се наложи да видя целия ни "преход" от позицията на бедно, грозно и дебело квартално хлапе в провинцията. Живота тука е доста, доста по-мрачен. А преди беше още по-лош.

Сега, не мога да не покажа и другата страна.

Хлапето ми помогна да се изградя като личност. Квото съм пробвал лошо в живота не е било заради това. Но пък Хлапето ме накара да съм верен до гроб на приятелите си. Не забелязвах проблемите му и не ги смятах за "проблеми". Истина е, че ако направите щателно проучване едва ли повече от 1 от 100 или дори 1 от 1000 лапета ще посегне към спринцовката или тръбичката заради хлапето. Въпросът е... дали може един автор да си позволи да поеме риска. Кои рискове си заслужават? Кои не?

Не знам. Предпочитам да не поемам по рискования път.

Някой бе споменал също така за убиващите герои. Предимството на фентъзито и фантастиката е, че са неприложими директно в модерния свят. Хлапето... е лично за мен един от най-силните образи в КИ. Може да не е особено реалистичен, може да е леко наивен... но е силен. Запомнящ се. Но мисля, че поредицата трябваше да свърши със взрива на онзи апартамент.

А на Андарил специално му пожелавам никога да не му се налага да слага гроб на приятелка умряла от прегряване.

Greed писа: писа:

Под няма логика имам предвид че имаше многобройни (неинформирани) избори от типа - наляво или надясно, и грешния избор (тоест късмета) водеше до смърт. Даже май още в огнена пустиня може да се прецакаш при избора на предмети в самото начало и накрая да не може да завършиш.

Не точно тия примери имах в предвид, но изборите зависещи от късмета обикновено са защото преди това нещо си сгафил. Нормално е ако си оплел конците предварително после да се увеличи шанса да пукнеш.

hameleona писа: писа:

"Знанията" ви за тъмната страна на живота са... зашеметяващи. Стига ми да прочета тази тема и да видя колко от вас са се сблъсквали с "колегите" на Хлапето. За не малка част от горепосочените неща не мога да говоря, щото като ви гледам какви са ви разбиранията... майко мила.

Хам, аз защ мислиш, че обяснявам, че съм расла в гората... до 18-19 години наркомани съм виждала само отдалече и стрдадах от заблудата, че такива индивиди няма в квартала ми.

hameleona писа: писа:

Хлапето ми помогна да се изградя като личност. Квото съм пробвал лошо в живота не е било заради това. Но пък Хлапето ме накара да съм верен до гроб на приятелите си.

Едва ли е само заради "Хлапето" това... но ти си знаеш.

hameleona писа: писа:

Не забелязвах проблемите му и не ги смятах за "проблеми". Истина е, че ако направите щателно проучване едва ли повече от 1 от 100 или дори 1 от 1000 лапета ще посегне към спринцовката или тръбичката заради хлапето. Въпросът е... дали може един автор да си позволи да поеме риска. Кои рискове си заслужават? Кои не?

И аз не мисля, че някой от форума може да каже, че е прихванал някой врден навик от книгите-игри. Само, че не е въпросът в това. Едно време не знам при вас как е било, но аз трябваше да помоля нашите да ми дадат пари да си купя книга-игра или те да ми я купят - бях малка тогава. И знам, че има побъркани родители ( в това число майка ми), които ако знаеха какъв е сюжета "Хлапето" щяха да забранят на децата си да четат книги-игри.

Хамелеона, можеш да си спестиш патоса! Няма никаква нужда човек да е изпаднал наркоман, за да има познания за наркотиците, точно както няма нужда човек да е боледувал от рак, за да лекува рак. Да, аз нямам приятели наркомани и нито един мой приятел не е загинал вследствие употребата на наркотици. И какво от това? Интересувал съм се от темата, работил съм с наркомани и имам достатъчно трезва мисъл.

Въпросът беше не дали наркотиците са опасни, а дали имат положителни ефекти. Да, имат, повечето от тях се използват като лекарствени средства - това е факт, без значение какъв патос ще вкарате. Никой нямаше да стане никога наркоман, ако ефектът от наркотиците беше да го карат да се чувства зле. Означава ли този факт, че наркотиците са полезни - не, разбира се, що за идиот трябва да си, за да направиш подобна връзка?

Отделно ми стана интересно дали някой на този форум разбира, че разни вещества се класифицират като наркотични, а други не в резултат на чисто политически решения, които нямат нищо общо с научната информация или със здравия разум, ако там е въпросът. Марихуаната се води наркотик, въпреки че няма нито един регистриран смъртен случай в историята и при все че предизвиква по-слаба зависимост от кафето, зеления чай и шоколада.

Никотинът не е наркотик, а пушачите са едни такива горди хора, при все че от никотин умират в пъти повече хора на година отколкото от всички останали наркотични вещества взети заедно и при все, че той е едно от трите вещества, предизвикващи най-силна зависимост: другите две са алкохолът и хероинът бтв.

Та, попитах, понеже винаги е интересно да наблюдаваш как хората отказват да мислят и вместо това се водят по общоприети мъдрости .

Mindcrime писа: писа:

Лейдрин написа това, може би към мен: "Защото идва един момент рано сутрин дето се изправяш срещу огледалото и е много кофти ако се опитваш да избегнеш погледа на лицето там. Нали?"

Пласибо са любима моя група, някои от техните текстове са ми много близки и ги ценя високо. В случая ми се струва уместно да отговоря с техен цитат:
In the cold light of morning ,
You're drunk sick from whoring and high,
Staring back from the mirrors,
A face that you don't recognise..
It's a loser, a sinner, a cock in a dildo's disguise,
In the cold light.

Всъщност го написах не директно към теб, а по повод онова, което съм взел от книгите за Хлапето и Лари Стоун. Това е едно от нещата, на които са ме научили и за което съм ти благодарен. Пласибо също добре са го казали. Макар че не ми допадат заради странното, поне за мен, звучене на вокала.
Надявам се в новата ти книга да има подобни избори, които наистина те карат да се замислиш преди да ти се наложи да избереш между две злини - точно както е и често в ежедневието ни. Успех!

Само накратко за наркотиците:

1. Може и без тях - и да се забавляваш, и да разпускаш.
2. Всеки реагира индивидуално - един човек може да не се зариби, друг може да стане наркоман от един път.
3. Да спреш твърдите наркотици е трудно до невъзможно.
4. Доста от леките наркотици водят до преминаване към по-тежки, не толкова заради самото вещество, колкото заради средата, в която попадаш и желанието за нещо ново, когато старото вече не действа поради биологично обоснован толеранс.

Съответно не смятам за приемливо един писател да представя наркотиците дори за миг като нещо полезно. Дори едно дете да подлъжеш, че наркотикът е нещо "добро" или дори "приемливо" вече си се осрал здраво!
Да има ги тия неща, особено в престъпния свят, но писателят трябва винаги да се натъртва, че прекаляването с тях води до необратими последици. и най-важното "прекаляването" почти не зависи от личният избор. наркотиците бързо ти го пречупват, искаш или не. освен това не можеш да знаеш каква доза е "прекалена", преди да си я опитал, а тогава вече е късно.

Искам да изразя съгласие с Анардил по горепосоченото мнение.(алкохолът също е наркотик (според мен), но това не пречи да се рекламира по спортни събития! . Защо той е разрешен, а други наркотични вещества забранени - някой ще отговори ли?
Иначе не съм съгласен с г-н Николов, че сеиржийството е убило жанра. Такова нещо имаше и през 95г. Но това, което нямаше масово през 95г. , бе компютърните клубове, нямаше ги age of empires, starcraft, heroes of might and magic 3. Компютърните игри убиха бизнеса с КИ според мен, а не ниското качество. Ниско качество на КИ имаше и през 93 или 95г.

Хайде още малко офф-топик. Кирил е напълно прав, че алкохолът E наркотик - в тройката на най-пристрастяващите и най-смъртоносните. Жертвите на твърдия алкохол не са колкото тези от никотина, но пак са несравнимо повече от жертвите на хероина (разбира се, алкохолът е по-евтин). Лекият алкохол в много голям процент случаи води до по-твърдия. Въпреки това, в книгите-игри героите си пият какво ли не на поразия - липсва социалната стигма.

Ксенокс, това, което казваш, е разпространено мнение, но противоречи на фактите. Да посегнеш към наркотици винаги е личен избор, а повечето деца просто не са толкова тъпи, за колкото ги мислиш. Онези, които биха се вързали на някаква книжка - за тях можеш да си сигурен, че ще го направят така или иначе. Книгата може и да им служи за оправдание, но причината си е в тях.

Освен това да спреш твърдите наркотици е по-лесно отколкото да се откажеш от пушенето - пак да повторя никотинът е толкова addictive, колкото хероина, всички останали са далеч назад. Причината да изглежда трудно е, че към наркотици по начало прибягват хора с по-слаба воля - точно от онези социални групи, за които всъщност няма значение дали ще прочетат Хлапето, ще гледат Трейнспотинг или ще висят с приятели във входа - те във всички случаи ще стигнат до наркотиците.

Впрочем, може би е редно да се замислите колко точно от наркоманите произлизат от добре осигурени семейства. Тук излезе, че всички освен мен имат приятели наркомани. Колко от тях са чели за удоволствие като малки - не Хлапето, а каквото и да било? Колко от тях са можели да си го позволят? При колко от тях отсъстват фактори като насилие в семейството, нефункциониращо семейство, липсващ/и родител/и, нездравословна среда?

(В тази връзка преди няколко години имаше спор дали да не бъде забранен един филм - сега забравих кой беше точно - защото някакъв психопат беше обяснил в съда, че се е вдъхновил от него, за да извърши поредица убийства. Един човек - от един-два милиона души, гледали филма. И въпреки това първосигналната реакция не е "този щеше да го направи така или иначе". Първосигналната реакция е "изкуството трябва да се цензурира, за да не предизвика насилие".

Ако тръгнем оттам, първата книга, която трябва забраним е "Алиса в страната на чудесата". Хей, Алиса не взимаше ли едно червено хапченце, за да попадне в Wonderland? Не си ли говореше с гъсеница, пушеща нещо, което удивително прилича на марихуана? Гъби? Чай? Чешърски котарак? Говорещи животни? Приключения? Само на цената на едно малко червено хапче. Каква по-добра реклама на наркотиците от тази!)

Anardil писа: писа:

Хайде още малко офф-топик. Кирил е напълно прав, че алкохолът E наркотик - в тройката на най-пристрастяващите и най-смъртоносните.

Това е така, но далеч не всички, които пият, стават алкохолици, за разлика от тези, които вземат хероин. Но не знам много книги-игри, в които да се акцентира върху пиенето като нещо полезно.

Жертвите на твърдия алкохол не са колкото тези от никотина, но пак са несравнимо повече от жертвите на хероина (разбира се, алкохолът е по-евтин)

. Това вече не е коректно. Хероина е забранен и трудно достъпен. И пак - какъв е процента на алкохолиците спрямо всички ползващи алкохол и какъв процента на наркоманите сред всички ползващи хероин? Познаваш ли много хора, които са ползвали хероин, но разумно, без да си опропастят живота и здравето?

Онези, които биха се вързали на някаква книжка - за тях можеш да си сигурен, че ще го направят така или иначе.

Това, че някой и без друго ще си провали живота, не е оправдание в книги-игри, преназначени главно за деца да се оправдава употребата на наркотици. Просто нито книгата, нито читателите и печелят от това.

Освен това да спреш твърдите наркотици е по-лесно отколкото да се откажеш от пушенето

Дори така да е, а то не е, последствията от никотина са: повишена работоспособност, намален стрес, висока производственост, плащане на акцизи. Пушачът може да пуши цял живот и да работи и да е социално вградим, морфинистът се скапва бързо и определено не му е до работа. И това няма да се промени, ако хероинът стане законен.

Причината да изглежда трудно е, че към наркотици по начало прибягват хора с по-слаба воля

А такива четат и книги-игри. познавам хора, които са спрели хероина (процентно много по-малко от тези, които са спрели цигарите, но ок, предполагам че твърденията ти са правилни) и са се вградили в обществото (работа, деца и прочие), но това им коства ужасни усилия и честно казано продрусват от време на време. желаниеуто никога не изчезва и някак не е по-слабо от това за цигари. Просто цигари има под път и над път, а докато намериш хероин може и да ти мине или някой да те спре (по-често).

Тук излезе, че всички освен мен имат приятели наркомани. Колко от тях са чели за удоволствие като малки - не Хлапето, а каквото и да било?

Не, повечето ми познати наркомани са рапъри, вместо да четат Хлапето са слушали гангста рап, на тъпи негри, дето твърдят, че и без тяхната музика тия хора са щели да станат наркомани. Това е лицемерно според мен - за това съм против тая възхваляваща наркотиците култура, която се е създала.

Не, че точно книгата за Хлапето задължително е направила някого наркоман. Против съм по принцип да се рекламират наркотици на деца, по какъвто и да било начин.

xenox писа: писа:

Това е така, но далеч не всички, които пият, стават алкохолици, за разлика от тези, които вземат хероин. Но не знам много книги-игри, в които да се акцентира върху пиенето като нещо полезно.

Крайно невярно сравнение. Никой не започва направо хероин, всички първо минават през по-леки неща. На хероин обикновено минават, когато ударят дъното - когато дори нямат пари за диазепани или сиропи за кашлица, защото хероина е най-евтината и респективно най-убийствена дрога. Това е да сравняваш пиенето на 200 грама 12-годишно уиски с това на 200 грама от на цар Киро спирта (които впрочем може да са ти и достатъчни да ослепееш). Не се правя на специалист, просто съм израстнал в такъв квартал и гимназията ми беше "най-наркоманската" и съм общувал с дста такива хора. Имах съученици, които от спортисти се превърнах в хора с тежки мозъчни увреждания в резултат на свръхдози. И по мое мнение в повечето случи това се дължеше на лоша компания и слаб родителски контрол.

xenox писа: писа:

Това вече не е коректно. Хероина е забранен и трудно достъпен. И пак - какъв е процента на алкохолиците спрямо всички ползващи алкохол и какъв процента на наркоманите сред всички ползващи хероин? Познаваш ли много хора, които са ползвали хероин, но разумно, без да си опропастят живота и здравето?

Самите въпроси, които задаваш показват колко си далече от тази област (което пък е абсолютен плюс за теб ) Хероинът е супер достъпен и евтин - но трябва да си жив самоубиец да го вземаш. Сравнено с алколизма е все едно при варенето на ракия директно да пиеш от чучурчето. Няма ползване на хероин разумно! А и дискусията тръгна от употреба на "леки наркотици" рядко - не знам как намеси хероина точно при тях.

xenox писа: писа:

Дори така да е, а то не е, последствията от никотина са: повишена работоспособност, намален стрес, висока производственост, плащане на акцизи. Пушачът може да пуши цял живот и да работи и да е социално вградим, морфинистът се скапва бързо и определено не му е до работа. И това няма да се промени, ако хероинът стане законен.

Познавам поне 20 човека, които пушат трева или смъркат кокаин 1-2 пъти месечно - част от тях са адвокати, финансисти и др. - хора които са "социално вградими" и никой в работното им обкръжение не може да предположи, че разпускат по този начин от време на време. Така че и този ти аргумент издиша. Пушачите ми са отвратителни. Особено тези, които пушат пред малките си деца. Не стига, че тровят себе си, но тровят и околните. Добре, че забраниха пушенето по заведения. Едно от малкото умни неща.

xenox писа: писа:

Не, повечето ми познати наркомани са рапъри, вместо да четат Хлапето са слушали гангста рап, на тъпи негри, дето твърдят, че и без тяхната музика тия хора са щели да станат наркомани. Това е лицемерно според мен - за това съм против тая възхваляваща наркотиците култура, която се е създала.

Тук тотално ме изгуби. Слушам ганстерски рап от 1992 от 10 годишен. И мога да ти кажа, че в тази музика няма никаква възхвала на наркотиците, освен на марихуаната, ако я приемем изобщо за наркотик. Според мен хауса, техното и всякакви елктроники са направили много повече хора наркомани, отколкото ганстерския рап.

Xenox, имам впечатления от теб като интелигентен човек, затова ми е донякъде странно, че говориш на изуст, колкото да върви спора. Да не знаеш не е грях, но когато водиш спор за факти е нормално да се опиташ да провериш дали това, което си мислиш, че е истина, всъщност отговаря на действителността.

Това е така, но далеч не всички, които пият, стават алкохолици, за разлика от тези, които вземат хероин... И пак - какъв е процента на алкохолиците спрямо всички ползващи алкохол и какъв процента на наркоманите сред всички ползващи хероин?

Ето какви са фактите: Heroin users are at high risk for addiction—it is estimated that about 23 percent of individuals who use heroin become dependent on it ( www.drugabuse.gov/publications/drugfacts/heroin ).

According to the Institute of Medicine's 267-page report, fewer than 10 percent of those who try cannabis ever meet the clinical criteria for a diagnosis of "drug dependence" (based on DSM-III-R criteria). By contrast, the IOM reported that 32 percent of tobacco users, 23 percent of heroin users, 17 percent of cocaine users and 15 percent of alcohol users meet the criteria for "drug dependence" ( www.alternet.org/story/80408/cal ... diction%27 ).

23 от всеки 100 човека, които ползват хероин, се пристрастяват - това далеч не е всички. За сравнение 32 от 100 пушачи се пристрастяват и 15 от 100 от пиещите алкохол. Напълно си прав, че алкохолът е много по-широко разпространен - в абсолютни цифри тази разлика от 8 пункта се трансформира в стотици пъти повече жертви.

Хероина е забранен и трудно достъпен.

Забранен и трудно достъпен са две различни понятия. Много по-голям процент хора ползват хероин сега, когато е забранен, спрямо процента на ползвателите му, когато е бил разрешен. Впрочем това се отнася за абсолютно всичко - забраната на алкохола в САЩ през 20-те и 30-те години например води до повишаване на употребата на алкохол и до чувствително повишаване на смъртните случаи. Както и с наркотиците, най-големите печеливши от тази забрана са престъпниците.

Дори така да е, а то не е, последствията от никотина са: повишена работоспособност, намален стрес, висока производственост, плащане на акцизи.

Подред:

The results of this study provide quantitative evidence of the adverse effect of smoking on physical working capacity and show the impairment of ventilatory capacity caused by smoking ( content.karger.com/ProdukteDB/pr ... Doi=157473 ).

Smokers are more likely to be absent from work than nonsmokers, and their illnesses last longer ( quitsmoking.about.com/od/tobacco ... ffects.htm ).

Studies Show Tobacco Use Does Not Alleviate Stress But Actually Increases It... The apparent relaxant effect of smoking only reflects the reversal of the tension and irritability that develop during nicotine depletion. Far from acting as an aid for mood control, nicotine dependency seems to increase stress ( www.planetpsych.com/zPsychology_ ... stress.htm ).

According to the U.S. Centers for Disease Control and Prevention, smoking and secondhand smoke cost an estimated $92 billion dollars annually to businesses in the United States. This works out to an estimated $3,391 dollars lost in productivity to each smoking worker, which is divided up into amounts of $1,760 lost in direct workplace productivity and $1,623 lost in costs related to medical expenditures ( www.livestrong.com/article/27859 ... ductivity/ ).

С други думи, нищо от това, което казваш, дори не се доближава до истината.

Това, че някой и без друго ще си провали живота, не е оправдание в книги-игри, преназначени главно за деца да се оправдава употребата на наркотици. Просто нито книгата, нито читателите и печелят от това.

В Хлапето не се оправдава употребата на наркотици - точно обратното, показано е, че този начин на живот ще доведе до скапано и най-важното кратко бъдеще. Но в "Алиса..." е показано, че червеното хапче е път към сюрреалистични приключения и готин живот. Пак да попитам: не трябва ли да забраним Алиса или поне да ѝ сложим едно 18+?

Mindcrime писа: писа:

Не мисля, че когато зад гърба на човека наричаш произведенията му отвратителни и гнусни, а пред него се усмихваш загадъчно...

Лека вметка (тук малко влизам в ролята на дявола, четящ Евангелието) - в материала си преди петнайсетина години "Лъвът търпи хиените до време" Любчо Николов казва абсолютно същото и за теб. Каза го по повод изказването ти в твоя предишна книга "Е да, ние с Любо Николов сме колеги от МЕГА, но какво от това?". Тогава ти го нахейти, правиш го и сега. Въпросът ми е - доволен ли си от себе си? И преди, и сега?

Ал Торо писа: писа:

Не мога да разбера как темата се превърна в "Полезни ли са наркотиците или вредни и какъв точно е ефекта им?".
Тези въпроси нямат нищо общо с Хлапето по мое мнение и са някаква игрална механика.

И тъкмо като игрална механика са пълен провал.

Е аз дотук не виждам нищо смислено и обосновано против Хлапето. Хлапето никъде не твърди, че наркотиците/алкохола/проститутките са полезно и хубаво нещо, напротив. И все пак, въпреки и предупрежденията, той може да прибегне до тях. Наказанието на автора е на 2 нива: 1) когато се злоупотреби с някой порок (независимо кой от 3-те), то авторът наказва играча, като му отнема точки. 2) накрая Хлапето умира млад. Не директно от пороците си, но заради заобикалящия го свят и ролята, в която той участва (включително и пороците).

Останалото по темата са някакви съждения за наркотиците, които не мисля, че са намерили някакво отражение в поредицата. Единственият наркотик, който хлапето вземаше (ако не се лъжа) е кокаин, а ако Хлапето системно прибягва до него, то получава авторово наказание. Подобно е и за алкохола и за проститутката (Мона мисля се казваше).

И не одобрявам тези пороци (особено забранените от закона), но всеки малко или много си има такива. Едва ли има нещо лошо в тях, стига да не се пречи на другите. А в света на Хлапето едва ли може да се оцелее без пороци. И както казах, едва ли ще е по-издържано произведението, ако Хлапето ходеше да се изповядва събота сутрин при някое падре (макар че в поредицата игри Hitman имаше нещо подобно)

А някой, който е прочел цялата поредица и който критикува произведението има ли?