Фантастично реалистина КИ с щипка комунизъм и соцреализъм.

Актуално ама като цяло не се случи, а дори се размножиха. Днес досъсипват Европа с толерастията на тия малоумници. Радвам се че сме толкова зле на никой не му се остава отиват да безчинят в УК и Дойчланд.

Вилорп писа: писа:

[offtopic]Може ли линк към генератора от където си копирате постовете? Фрагменти от тях звучат почти смислено.[/offtopic]

Да, това ще ти е от полза определено.

Имам вече две мнения, като оставим това на жена ми другото е положително. Като цяло Ян улови момента, че се опитвам да напиша социална фантастика, а не пародия.
Според мен фантастика е мощна психотерапия за четящите я защото те могат да полетят на въображаеми криле над невъзможни земи и сами да преценят дали са изгубили или са спечелили от тяхната невъзможност.

Тва с комунизма е интересно. Аз като дете смятах , че бай Тошо е вечен и останах крайно учуден , като падна от власт. Нашите слушаха радио свободна европа и явно са имали някакви очаквания за бъдещето. След настъпването на демокрацията обаче бързо се разочароваха и ако ги питаш сега сигурно биха предпочели комунизма. Вярвам че и с други хора е така просто защото нашия вариант на демокрация се обърна на свободия , кражби и бедност.

ПП. От комунистическите книги макар да не са фантастика , а шпионски препоръчвам тези на Андрей Гуляшки просто Авакум Захов е култов

Rahvin писа: писа:

Между другото исках да напиша тази КИ и за да обясня феномена комунизъм. В какъв строй сме живели тогава преди 1990 не мога да кажа...

Моляте недей и ти да "обясняваш комунизма". Стигат ми 30 години обяснения и пропаганда, която трябваше да слушам задължътелно, за заучавам наизуст и да повтарям на изпити и комсомолски събрания. В Китай имаха една книжка с цитати на Мао, тук имаше учебник с "Избрани речи" на Тодор Живков. На т.нар. "Политически кандидатстудентски изпит" (официално имаше друго име), ако не напишеш поне 3 цитата от тази книжка получаваш "неиздържал". Пет, шест цитата директно те изтрелваха в "издържал" стига да попълниш още две, три страници с празни приказки. Иначе книжката официално не беше задължителна.

Аз мога да ти кажа в какъв строй живеехме преди 1990 г. - гнусна диктатура маскирана като "човеколюбив, прогресивен строй". Никога и никъде не е имало "комунистически" или "развит социалистически" строй - поне не такъв какъвто описват в учебниците. Всичко беше само кухи фрази, лъжи и пропаганда. Ако е само до името в Камбоджа по времето на Пол Пот също беше "комунизъм". Сега доколкото знам в Северна Корея "процъвтява" пак комунизма.

Знаеш ли, че в книжката с извадки от речи на Т.Ж. почти след всеки абзац имаше поставено в скоби:
(бурни овации) или (брни овации, ставане на крака и скандирана Слава на Партията) или (бурни овации ставане на крака и скандиране Вечна дружба) и още едно две подобни. Даже не им стигаше фантазията да разнообразят малко.

Вечната дружба се отнася до Съветския Съюз, ама по събранията крещяха "Вечна дружба" просто за всеки случай

Филмите, които толкова си харесал може и да са хубави като художествена измислица и актьорска игра - ама са толкова близо до действителността колкото и "Годзила".

По мое мнение за комунизма - такъв какъвто беше - не по принцип какъв трябвало да бъде, трябва да се пишат не утопии, а критика. Колкото по-злобна толкова по-добре.

Джордж... Мисля да сложа паралел в цялата работа. Ще ти дам пример. Там ще има конфликт между малдежа и стареца. Стареца ще е против комунизма а младежа като с промит мозък ще го защитава. Като цяло ще се опитам да му покажа същноста на еничарската клика която командваше тогава и да се опитам да покажа още по голямото безбразие днес.... Според мен това е универсалното противоборство.... Между миналото и настоящето. Онова минало е толкова далеч в момента колкото и кана Аспарух и забития му меч в земята.....

Можеш да споменш стотиците милиони жертви на комунистическите режими по света.

Ако в книга за комунизма е възможно изобщо някакво развитие (неравенство), то в края героят (евентуално) осъзнава безсмислието на подобна човеконенавистническа утопия.

Р. Данил Оливо писа: писа:

то в края героят (евентуално) осъзнава безсмислието на подобна човеконенавистническа утопия.

Само три години съм живял по времето на соца, които не стигат за да мога да направя сравнение, но просто не ми се вярва въпросната система да е била по-човеконенавистническа от тази, в която живеем сега.

Един Чернообил и прикриването на фактите могат да покажат истинската същност на онези отгоре.

Заради Чернобил брат ми се роди със всевъзможни увреждания.

Иначе в София не знам как е било но в малкия град хляба беше отвратителен, чакаше се на грамадни опашки за елементарни неща които се пускаха на някакви случайни дати и трябваше да се участва в сървайвъл с бягане и блъскане ако да речем се дочуе, че са пуснали олио някъде и съм виждал хора как се бият с ножове за банани. Можеха да те изпратят на работа навсякъде без да те питат дали искаш и майка ми ме мъкнеше по какви ли не села като малък. В училище имаше йерархия - пионерите редовно гавреха по-малките и им прибираха стотинките, консомолците правеха същото изключение имаше само за някой син или дъщеря на партиец които пък си правеха каквото си искат и разполагаха с недостъпни за останалите блага като маратонки или шоколади и всякакви такива. За да си направиш нещо в къщи единствената оферта беше да си откраднеш от завода - масово явление или някой твой човек да ти открадне - например строителни материали.

Достатъчно е да кажем, че жертвите на ВСВ са в пъти по-малко, отколкото на комунистическите режими в световен мащаб. Т.е. съвместните усилия за масово изтребление в една ужасяваща война са несравними с престъпленията на комунистите спрямо собствените им народи.

Фашизмът и комунизмът в същината си са братчета. Разликата е, че Западът се отрече от подобни залитания, докато при нас се идеализират, което е напълно разбираемо. Тиранията води до разцвет на религията. Във всички възможни форми вкл култа към личност или идеология.

Значи опитвам се да напиша фатастична КИ. После действието се развива в миналото, в моя роден град. Отделно започва с един размисъл за комунизма, който е обещан от другарите от ЦК на КПСС да дойде най - скоро.
Отделно нямам за намерение да генерализирам. За мен също Сталинските простотии са ни провалили като БЛОК, но не знам ако другарите Каменев и Зиновиев (видни евреи - не ме банвайте, пак а прочетете) бяха останали на власт, дали нямаше да премахнат семейството или да накарат Червената армия да завземе Индия и прочее.

Нещата са такива каквито са. Най ме е яд, че американските и англичаните с такива яки рок групи, маратонки, коли и модни линии се оказа, че политиците им са по зле и от бесните дядки от КПСС.
В крайна сметка имаме свят пълен с тайни общества, безаконие. Едно време имаше конфликт Иран - Ирак, безредици в Африка и разни спречквания на комунистите маоисти в Южна Америка и вярвайте беше спокойно.
Откакто американските хазари си бутната небостъргачите, увеличиха добива на опиум в Афганистан, съсипаха такава прекрасна сталиниска диктатура в Ирак, направиха демокрация в арабските държави и показаха на черните африканци, че за да имаш сексуален контакт се нуждаеш от гооолеми цаки гучи. Благодарение на това живеем в един свят в който е сигурно, че ако работиш за 800 лв. и ти остават 300 лв. след някой ограничени сметки (нямаш кола примерно) ще ти трябват години, за да си купиш къща на село. Не говорим дори за някое готино село.... Аз знам засега, че без робство и терор пари няма, няма и да има в България.
Не очаквам ситуацията и да се промени уви. Очаквам нещо като ТСВ, ама да видим.
Така пак казвам, нито ще промотирам комунизма, нито ще го плюя. На мен ми харесва че има силни противоположни мнения като цяло. По рядко съм виждал балансирани такива...

Rahvin писа: писа:

Значи опитвам се да напиша фатастична КИ.

Някога и някъде живеели в социален строй, който гордо се наричал хуморизъм, а човекът бил главна фигура в животновъдството...

Това откровено не го разбирам, ама няма значение. В крайна сметка, когато чета книга от ветеран от ВСВ (руска страна) има доста добър поглед върху реална ситуация, която на практика се губи пред картата. Там виждаш дивизии, укрепления, тактики и прочее. На практика са хора в калта или снега, с пушки и тук там автомати, които за разлика от игрите никак не уцелват, боеприпасите свършват ако не са свършили вече, а снайпериста стреля един път и си вдига торбичката за да се върне при своите след като убил офицера.
Ей това е войната на практика. В цялата война има четири генерални сражения, като нито едно от тях не е на Западния фронт (касапницата на операция Повелител дори не я броя, защото там фашистите просто стрелят на стрелбище). Ако махнем и битката за Берлин имаме 3.
Москва. Която е преломния момент.
Волгоград където вермахта чупи ос за втори път.
Курск където контрата се проваля, губят всички танкове, последните свесни есесовци и се залага на атомни бомби и каквото дойде до края....
така...
ЕЙ това историята, а реалност както казах е доста друга. Тя е пълна е несмски дезетрьори, есесовци от Естония, избесени села и обратното баби на които фашистите им казват да си вардят кравата, че руснаците идват, фашисти които дават лекарства на деца и прочее.

Най-успешният пилот на Луфтвафе, а също може да се счита и като един от най-големите врагове на Съветския Съюз заради колосалните загуби в жива сила и техника, които им нанася. През Втората световна война Рудел е единственият пилот в световната история, който извършва 2530 бойни полета като поставя световен рекорд, свалян е 32 пъти (само от вражески зенитен огън, никога от противников пилот) зад бойната линия и винаги е успявал да се върне при своите. Неговата равносметка е: потапя 1 съветски унищожител, 1 съветски крайцер, на 23 септември 1941 потапя съветския боен кораб "Марат", унищожава 519 танка = 3 съветски танкови бригади, 70 десантни катера, 150 оръдия, 4 бронирани влака, 9 самолета измежду, които и съветски "ас", и 800 други наземни цели. Сталин дава награда от 100 000 рубли за главата му, но той така и не е заловен. Рудел е единствен кавалер носител на най-високото отличие в германската армия - Рицарски кръст на Железния кръст със златни дъбови листа, мечове и диаманти.

Извършва своя първи боен полет на 23 август 1941 г. в района на Кривой Рог. Като пилот от 580-ти изтребителен авиационен полк сваля германски боен самолет Ju-52. В края на март 1942 г. вече има 4 свалени германски самолета.

На 4 април 1942 г., във въздушен бой над Дамянския плацдарм (Новгородска област), е свален от вражески изтребител. Прави опит да приземи повредения самолет върху замръзнало езеро, но твърде рано спуска колесника. Самолетът бързо започва да губи височина и пада в близката гора. Вследствие на удара в земята са наранени тежко ходилата на 2-та му крака.

18 денонощия пълзи през замръзналата гора, хранейки се с плодове, корени и дребни животни. Вследствие от контузията и премръзването на ходилата краката му са ампутирани в московска болница. Поставят му протези и след дълги и упорити тренировки получава разрешение да се върне в армията. Отново се учи да лети в 11-та запасна авиационна бригада, разположена в гр. Иваново.

През юни 1943 г. А. П. Маресиев се връща в строя. Воюва в Битката при Курск в състава на 63-ти гвардейски авиационен полк, става заместник-командир на ескадрила. През август 1943 г. във въздушен бой сваля 3 изтребителя FW-190 на Луфтвафе, за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

Общо във Втората световна война има 11 доказани въздушни победи, в това число - 7 след ампутацията.

Франц Щаудегер е първият награден с Рицарски кръст танков ас на "Тигър" и командир на "Тигър" І от 1-ва СС танкова дивизия "Лейбщандарт Адолф Хитлер". Отличието си той печели заради това, че на Източният фронт при Курск на 8 юли 1943г., Щаудегер сам със своя танк спира опасен вражески танков пробив от около 50-60 съветски Т-34 и от тях успява да унищожи 22 съветски танка. Той е уважаван от своя екипаж и като цяло е добре приет в ротата, но не се радва на особено голяма популярност и не става звезда като своя колега Михаел Витман. Франц Щаудегер преживява войната и умира във Франкфурт на 16 март 1991 г.