Фантастично реалистина КИ с щипка комунизъм и соцреализъм.

Давам някой примери без да навлизам в подробности. Идеята е че не говорим за главната картина, а за личната.

И аз ще потвърдя казаното от Вилорп.
Роден съм 80-та и детството ми беше добро. Не съм чувствал недоимък, нито пък съм бил лишаван от нещо важно.
НО след като падна строя, си спомням, че беше по-трудно. Тогава почувствах недоимък на моменти.
Не одобрявам "комунизма", но това, което дойде след него, беше още по-лошо.

Аз искам да сложа паралел с морала на обиновения човек от соца койти вижда морала на обикновения човек през 2015 година.

kiril_ps писа: писа:

Не одобрявам "комунизма", но това, което дойде след него, беше още по-лошо.

Това "преди" е АБСОЛЮТНО същото като това "след", просто различни етапи:

до 90-а: псевдо-социализъм
след 90-а: пост-псевдо-социализъм,

като целта и на двата етапа на същото нещо е прослойката комунистически престъпници* официално и "легално" да присвоят всичко, което нормалните хора са притежавали.

Разликата на практика също е малка:

преди поне са ти подхвърляли по нещо, колкото да не умреш от глад в концлагера (или си можел да си краднеш по малко от общото, ако си боклук като останалите),
сега не ти дават абсолютно нищо - но поне ако ти писне можеш да напуснеш концлагера, защото вече няма ограда.

Ей това си набийте в главите, независимо дали сте пенсионери партийци или лапета от "прехода". Това е единствената истина, която може да ви освободи.
________
* съвсем буквално това: убийци и кокошкари, наизлезли от затворите след 9.9.44

Rahvin писа: писа:

Аз искам да сложа паралел с морала на обиновения човек от соца койти вижда морала на обикновения човек през 2015 година.

Обикновените хора често са много различни. Не вярвам, че има морал, който да е характерен за 75% от хората по което и да е време.

Вилорп+1

нямаше по-вкусни(и истински) хляб и кисело мляко..
е*ал съм ти портокалите ,че ги имаше един път в годината,те и преди и сега са изкуствени,както и бананите...
стоки имаше рядко,ама качествени.дрехи съм сменял само защото съм растял,а не защото са боклук като днешните...
още виждам по улиците пенсионери с дрехи и обувки от едно време...
топлехме се с нафтови печки,гориво бол...
всеки имаше жилище,ипотеки нямаше.
из целия източен блок все наши хора..
имаше виетнамци-проблеми с бездомни животни нямаше.
плана беше ясен за години напред...
нямаше толкова стрес.

преди този строй(който не беше комунизъм) френски и германски отрочета ни вкараха и изкараха в/от ПСВ и ВСВ,а срещу нас беше кой?!.
жертвите в световен мащаб ги направиха диктатори,а не комунизъм.

направете сравнение м/у България и др.държави от съветския блок.сякаш не строя е проблем,а управниците/народа
мен и след "падането на тато" са се опитвали да ме джобят,ама не пионерчета,а свободолюбиви рожби ...някои от тях умряха през годините,но това ще се да се случи и преди това(може би щяха да нанесат по-малко поражения)

беше ясно у кого е властта и отговорността,сега се мълчи и казват "не бях аз"
много неща в това отношение са си същите(стари коври-нов бардак),само етикетите са сменени

като бяхме деца и направим простотия все се намираше някой да ни ошамари и после гледаш виновно...сега от малки са такива боклуци,че се чудиш колко надолу още можем да идем...

ПП:честита ви Независимост!

И според мен твърде скъпо ни изезе целогодишната доставка на портокали.

Вилорп писа: писа:

За всеки човек детството е обгърнато в розова мъгла, а моета детство си беше прекрасно.

Детството е едно, комунизмът - друго. Не е лошо да правим разлика.

Rahvin писа: писа:

Аз искам да сложа паралел с морала на обиновения човек от соца койти вижда морала на обикновения човек през 2015 година.

Паралелът в случая е между колективния морал и овълчелия субективен такъв. Навремето Партията казваше кое е правилно (морално), а всеки следеше всички останали и докладваше (колективен "морал"). Сега, без майка хранителка и затрупани с проблеми, отидохме в другата крайност - тази на прекалената фрагментация. Границата между преди и сега е съвсем условна или по-точно казано - козметична и в този ред на мисли съм съгласен с Уейн.

Аз познавам българския социализъм в късната му, загнила фаза, когато ентусиазъм няма, живец няма, а решението на всички проблеми е да молим Москва за помощ. И понеже има поне 10 града само в Сибир, чиято подкрепа е по-сериозно изпитание за СССР, ние проблеми нямахме, докато за СССР нямаше проблеми.

Но този живот направи от хората търтеи и гниди. Продължило е поне едно-две десетилетия. И когато СССР рухна, видяхме, че сме непригодни. Ако беше преди 2-3 века, отдавна да са ни завладяли. Сега сме гето.

Майндкрайм точно така е. Отдавна щяха да ни завземат, но то тепърва има да идва.

Вилорп писа: писа:

„Когато комунизмът дойде ще има работа за всички и хляба ще е без пари” или нещо то сорта беше. Хлябът наситина беше почти без пари, а заетостта беше около 99%. Разбира се това за сметка на губещи и нерентабилни производства, но не е имало някой да каже: „Искам работа ама няма!”. Баща ми няколко пъти е сменял работата си и не е имало период в който да е „безработен”.

Нали си даваш сметка, че сам си отговаряш? Да, нямаше безработица, защото имаше принудителна заетост за сметка на нерентабилни производства. Нерентабилни производства, които раждат търтеи, както казва ММ. Тъп, прост, циганин, висшист, все ще ти се намери някъде да копаш дупки и да ги заравяш после. Липсата на стимул води до очевидна неприспособимост.

Всички десетокласници, които желаят да ходят на бригада, да се пригледат при лекарката.

Вилорп писа: писа:

Обири по селата не е имало и вратите не се заключваха, сега освен че са пусти селата и вратите също са отнесени.

Напоследък виждам доста често вариации на това мнение. Работата е там, че ние знаем съвсем точно, че въобще не е вярно, че престъпността в НРБ е била малка - през последните години бяха разсекретени много от годишните доклади на министъра на вътрешните работи от 80-те и те съдържат статистика (секретна навремето си) за огромната битова престъпност от онова време.

В тази връзка, има разлика между твърденията "престъпност нямаше и затова хората не си заключваха вратите" и "престъпност имаше, но реалните ѝ размери бяха държавна тайна, а властта лъжеше собственото си население, ефективно ограничавайки възможностите му да се защити от нея".

Впрочем, имаме данни и за безработицата. Скритата безработица винаги е била огромен проблем за всяка социалистическа държава, а в България през целия комунистически период от 1965 г. (оттогава се събират данни, ако не греша) до 1989 г. заети са между 52 и 54 процента от общото население на страната (в който процент влизат и фиктивно заетите). За сравнение през 2008 заети бяха 52.52 процента, а настоящата година са съвсем малко под 52. В този смисъл разлика между "тогава" и "сега" на практика няма (истина е обаче, че с краха на комунизма заетостта спадна до 40-45 процента и започна да се възстановява от 2001 г. насам).