Фантастично реалистина КИ с щипка комунизъм и соцреализъм.

Anardil писа: писа:

Вилорп писа: писа:

В тази връзка, има разлика между твърденията "престъпност нямаше и затова хората не си заключваха вратите" и "престъпност имаше, но реалните ѝ размери бяха държавна тайна, а властта лъжеше собственото си население, ефективно ограничавайки възможностите му да се защити от нея".

Напълно съм съгласен. По това "мирно и спокойно време" два пъти ни разбиха апартамента, на дядо ми поне 5-6 колелета откраднаха ( 3 пъти пред един и същи магазин) и около 2-3 колелета на баща ми. Тогава в новините изобщо не ни заминаваха с битовите човешки драми. А със сигурност ги имаше по селата (или градовете).... след 5-6 ракии са се вадели ножове и е имало кървища. Но това се обсъждаше само по пейките пред панелките. Вече не гледам новини. Депресират ме и ми създават негативни емоции. Предпочитам да чета избирателно това, което ме интересува в интернет.

Може би тогава в обществото не е имало това чувство за безнаказаност, което го има сега. Не че и тогава на разни партийчета и техни роднини не се им се разминавало също... но някак си не е било толкова демонстративно или просто не се е набивало в очите (нормално, все пак не е имало предавания като BTV репортерите )

Да, тогава имаше панелена кутийка за всеки и след няколко години чакане получаваше я Москвич, я Лада (но се и плащаха!!!), но хората пак бяха бедни. И моето семейство бяхме бедни. Онзи строй ти осигуряваше някакво препитание, но не осигуряваше никаква възможност за предприемчивите хора (под предприемчиви не визирам партийните натегачи), които исках да развиват бизнес. Завършил си за учител... разпределяме те в Каспичан (примерно), ама няма не искам... отиваш. Както каза Майндкрайм оново общество отглеждаше търтеи. Иделът беше: да се уредиш на държавна службичка.

Спасе, и мен ме джобеха за стотинки още от 1 клас по-големите, но имах по-голям с 5 год. брат и след няколко идвания в училище, спряха. За олио 6-7 годишен са ме пращали с онези култови зелени шишета още по-тъмно да чакам да пазя ред. Хлябът може и да беше килограм, но беше само Добруджа и Стара Загора и идваше сутринта в 6:30 и после следобяд в 16 ч. ако не си там навреме, свършваше. Нашите бяха на работа в 16 и като бях първа смяна в училище после гледах да съм там в 16 ч. и чаках с още 40 човека да дойде камиона с хляба (който никога не идваше навреме). Събота и неделя хляб нямаше. Петък се купуваше и за другите дни.

Това с мобилните телефони няма общо с комунизма. И демокрация да беше, пак нямаше да има ни гсм, ни интернет

Anardil писа: писа:

Впрочем, имаме данни и за безработицата. Скритата безработица винаги е била огромен проблем за всяка социалистическа държава, а в България през целия комунистически период от 1965 г. (оттогава се събират данни, ако не греша) до 1989 г. заети са между 52 и 54 процента от общото население на страната (в който процент влизат и фиктивно заетите). За сравнение през 2008 заети бяха 52.52 процента, а настоящата година са съвсем малко под 52. В този смисъл разлика между "тогава" и "сега" на практика няма (истина е обаче, че с краха на комунизма заетостта спадна до 40-45 процента и започна да се възстановява от 2001 г. насам).

Това по данни на един изключително пристрастен уеб сайт, който цитира един друг не по-малко пристрастен уеб сайт, аха.

Мили другарчета, оставам с впечатление, че с вас сме живели в някакви различни времеви разклонения и накрая сме имали нещастието да ги слеем в настоящата действителност. Разбира се и тогава, и сега има неорганизирана престъпност. Тогава обаче аз я помня, като много по-ниска. Обикновено се свеждаше до кокошкарски истории. Аз между 1976 г. и 1989 г. съм живял по равно във Варна и София. Никога не сме си заключвали вратата (пл. Възраждане в София и една китна уличка до ХЕИ във Варна). Никога не сме били ограбвани. Джобили са ме за стотинки един път, като се връщах от опитното поле.

Основната разлика е не толкова в неорганизираната престъпност, която присъства във всяко едно общество, а в организираната престъпност. В тоталитарните общества, съвсем грубо казано, мафията е държавата и много зорко следи да не се появяват конкуренти. Т.е. ясно е от кого и как да се пазиш. Докато при няколко враждуващи групировки е много по-вероятно да си го отнесеш.

Lachdanan писа: писа:

Това по данни на един изключително пристрастен уеб сайт, който цитира един друг не по-малко пристрастен уеб сайт, аха.

Познавам всеки от хората в Инфограф и знам колко са стриктни в проверката си на информация (още повече че методологията и първичните данни са публични, така че всеки може да си ги провери). Но винаги е забавно, когато хората без аргументи, преминават на ad hominem .

Anardil писа: писа:

Lachdanan писа: писа:

Това по данни на един изключително пристрастен уеб сайт, който цитира един друг не по-малко пристрастен уеб сайт, аха.

Познавам всеки от хората в Инфограф и знам колко са стриктни в проверката си на информация (още повече че методологията и първичните данни са публични, така че всеки може да си ги провери). Но винаги е забавно, когато хората без аргументи, преминават на ad hominem .

Още по-забавно е, когато твърдение от рода на "знам го от едни хора, на които много вярвам" се превърне в необорим аргумент. Но дори за спора да приемем, че статистиката е вярна, тя не значи нищо, без сравнителен анализ с Х на брой държави по време на същата епоха и състоянието им в момента.

Темата доста се е отклонила от заглавието, но е добре, че поне е стимулирала някаква активност. Ще маркирам само, че книга-игра за социализма, не би ме изкефила, защото просто не обичам този период от историята ни. Считам го за духовно падение. И не - определено не ни излязоха толкова скъпи портокалите!
Най-лошото на социализма, поне според мен е това, че представлява модел на едно лицемерно общество на гарантираната посредственост. Липсата на реални качества и количества на стоките се заменя с лозунги, които не могат да намерят логично обяснение. В този аспект и нуждите на населението са били последна грижа, нищо, че е тръбяно друго. Държавата ти дава една мизерна заплата с която няма да умреш от глад, но няма и да просперираш. Всички са еднакво бедни. Работиш, не работиш, можеш не можеш - плащат ти заплата. Няма конкурентноспособност, а само вечни уравновиловки. Лошо е също така, че социализъмът застава на естествения път на човешкото същество - правото на частна собственост, на свободно развитие на капитала, правото свободно да изразяваш мненето си. Като прибавим към това лагерите на смъртта, погрешно построената промишлено-аграрна икономика, изкуственото субсидиране от СССР, което помпаше икономиката ни с евтини ресурси - получаваме картинката на една уродлива утопия.
Особен грях на комунистите е унищожаването на българското село, което бе пратено по заводите и градовете да строи социализма. Защото държавата на работниците и селяните, трябвало да осигури нужните оръдия на своите синове и др.т. Принизяването на интелектуалният труд пред труда на пролетариата и заклеймяването на първия като буржоазен предразсъдък, също не е в посока на духовното ни развитие през тези 45 години, а напротив.
В приложения линк са дадени някои интересни картинки и документи от онова време. Без да твърдя, че всички те са правилно изтълкувани и поднесени, има и интересни свидетелства от епохата.
www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Иначе и аз мога да ви разказвам много за онова време - как хлябът "Добруджа" беше 40 ст., а киселото мляко 33 ст., как не си заключвахме вратите и не се безспокояхме за сигурността си, както и за това как ме изключиха от чавдарската организация, щото съм се люлеел на някаква врата и ми свалиха връзката пред строя. Както и за това как ме върнаха в редовете на "партията"...
И накрая - споделям мнението на Лахданан. Не мисля, че в социалистическото общество безработицата е можело да се сравнява със сегашните стандарти. Най-малкото защото тогава трудът е бил не само право, но и задължение. Задължителното трудоустрояване и санкционирането на "лицата които системно не се занимават с обществеополезен труд", също са доводи в посока на липсата на сходни статистистически параметри. За Бога - та тогава понятието безработен, бе непознато! Та и затова, данните от статистиката, приложена от Анардил ми изглеждат абсурдни.
Изненадан съм и от написанато от Никсата - описал е толкова много деяния от времето на соца! Или е живеел в район с много по-висока престъпност от средната за страната или е налице доста неприятен феномен.
Твърдя, че от такива престъпления тогавадаже не съм чувал да е пострадал някой. Спомням си за няколко изключително тежи криминални деяния за които обикновено четяха по радиоточката, че след разкриването на престъплението, присъдите са изпълнени. А те бяха смъртни. Това влияше доста превантивно на населението. Данните за битовата престъпност от онова време отстъпват с до 40%, съпоставени със сегашните. Казвам това, по сведения от един бивш министър на МВР, който си бе направил съответните проучвания и ми призна, че много му се е щяло да посочи, че СЕГА е много по-добре от ПРЕДИ, за да тушира политическите си опонентни, но не се получило, защото цифрите за масовите престъпления като домовите кражби, блудствата, изнасилванията, телесните повреди, хулиганствата и убийствата, далеч не били в негова полза като статистика. Това не значи, че по времето на соца, не е имало престъпност и че тя не е била старателно укривана от населението. Но и не означава, че трябва да слагаме знак на равенство между данните от ТОГАВА И СЕГА.

Работиш, не работиш, можеш не можеш - плащат ти заплата

Да така беше за сметка на такива като дядо ми който умря от преумора на 50 години защото носеше 10 човека на гърба си в завода.

И още нещо да добавя - другия ми дядо ми сподели малко преди да умре как са го били комунистите за да разпише донос против негов познат на когото да вземат известна земя. На дядо ми също са му взели земи които са били в центъра на града които така и не можахме да ги възстановим.
Другото което ми е разказвал за комунистите е как са преминавали замръзнала река голи с оръжията вдигнати нагоре срещу германците под дулата на комунисти политофицери които са стоели отзад. Най-големите престъпления са били в началото докато са вземали власта.

Анардил казва, че 52-54 процента от населението са работели при социализма, така го разбирам.
Често хора се пенсионираха на 55, а до 18 със сигурност никой не е работел. Имаше домакини, а не знам статуса на студентите и войниците, както и на инвалидите от различни групи (едната ми баба беше такава). Не знам как се броят хората на половин работен ден, а имах леля, която работеше така.
Затова ми се струва напълно възможно това да са истински проценти за онова време.

Статистиките са шантаво нещо. Аз съм гледал как се нагаждат и извращават, а също и как се подбират определени статитстики с определени тълкувания, за да се докажат определени тези... просто бизнес. И съм го правил,за да изкарам пари, така че не говоря наизуст. Ако някой иска да докаже, че безработицата от едно време е като сегашната, би могъл да изгради теза и за да бъде оборена, човек трябва да разбира повече от манипулатора.

Със сигурност при социализма нямаше как/извънредно трудно беше човек в работоспособна възраст да не е на работа, но цитатът на Анардил не казва такова нещо, така че не виждам противоречие.



За престъпността... лудост е да се говори, че е нямало такава при БКП. Аз живеех на Дондуков, учех в основното училище при Английската. В околните махали имаше поне три банди. Представете си десетина 18-20 годишни бабаити. Не знам как се оправяха с милицията, но за мен изглеждаха неуязвими. Пребиваха гимназисти, пребиваха и възрастни хора, имаше поне две изнасилвания на гимназистки.

Откраднаха ми две колелета и безброй футболни топки, както и два малки радиоапарата, с които слушах мачове. Ако те набарат хулиганите, вземат ти и парите. Понякога помагаше да ги скриеш в чорапите, или да избягаш. Когато се сетих за гащите, вече не губех пари, защото дотам не стигаха, а и аз хем бях мизерник, хем имах честно лице. Но аз пари носех само когато ходех да си купувам книги.

Виждал съм и съм преживявал ужасни неща покрай мачовете. Не съм виждал или чел материал в тогавашна медия, която да показва ставащото. Двама познати умряха. Единият при съмнителни обстоятелства на връщане към София след мач, другият - от побой. А какво си мислите, че става, когато две групи от по сто-двеста младежи се замерят с павета, както ми се случи веднъж в Пловдив и веднъж в Перник? А аз съм анонимник сред футболните хулигани. Замесвал съм се в бели само в провинцията, когато ако не си с групата, си пребит и унизен.

Но... онова, което ставаше в първите 7-8 години демокрация беше в пъти по-ужасно.



А като говорим за ужасните престъпления при вземане на властта... Някои от тях са били в отговор на ужасни престъпления по време на период на задържане на властта. Имам прадядо земеделец, починал след "посещение" на полицейския участък... мразил е комунистите. После дъщеря му се омъжила за такъв, станала и тя комунистка.

Та, да се върна на темата. Рахвин, нито можеш да пишеш, нито знаеш нещо за комунизма. Зарежи тая работа.

Един виц от мен в чест на бъдещата книга-игра на Рахвин:

Рахвин написал и издал "соц" книга-игра. Какво се случило след това?
От МВР го привикали за "справка". Рахвин влиза в стаята за разпит:
Полицай 1: Ти ли си "Рахвин" - автор на първата соц-книга-игра?
Полицай 2: Имаш ли връзка с лицето Димитър Славейков?
Рахвнин: Аз съм, да... Ааа, Мишо ли? Знам го, да, пръв приятел ми е на един форум... Що?
Полицай 1: Ами тоя го наблюдаваме от 17 години, веднъж се сби на един мач...
Рахвин: И от тогава го следите? Ясно! Ама убил ли е някой? А аз за кво съм Ви?
Полицай 2: Не бе, не е убил никой!
Полицай 1: Пуснахме го под гаранция тогава, а в замяна той ни обеща да напише книга-игра за МВР...
Рахвин: Яко! И той написа "Професия ченге", нали?
Полицай 1: Тц, написа "Невидимата армия" в чест на казармата си...
Полицай 2: Написа и "Красавицата и ченгето" в чест на модна агенция "Висаж" и Жени Живкова (по слухове де)...
Рахвин: Аха, и Вие сега искате аз да разбера дали е написал нещо друго и изцяло... "в чест на МВР"?
Полицай 1: Нееее! Глупости!
Полицай 2 (хитро намига): С колегата тука си продаваме дяловете от инициативата за "Пътешествието"! Искаш ли?!

[offtopic]

Yann Gamgee писа: писа:

Полицай 2 (хитро намига): С колегата тука си продаваме дяловете от инициативата за "Пътешествието"! Искаш ли?!

Ян, сигурно поне 2 пъти ти обяснявах подробно каква е разликата между Инициативата и "Пътешествието", и дори получавах някаква увереност, че и ме разбрал. Знам и каква е приликата, ако човек е настроен за шеги и закачки - и двете трябваше отдавна да са излезли.[/offtopic]

Драги ММ, пиша в имтерес на истината и на мен ми харесва. Като я напиша ще я постна няма да е скоро ама очаквам да е преди края на Инициативата.
Отделно всичко което пишете много ми допада. Подобна тема се разгоря, когато имаше една за Бог, вярата и прочее. Тук нещата не са толкова мистични, а пък повечето има лъде ясни, къде неясни спомени от Народната република.

Баща ми и майка ми работиха в ДЗУ едно време. Баща ми на ЦПУ, майка на 100 и 200 мегабайта хардовете, големи колкото пералня коити като почнеха да вдигат обороти се чуваше такова свистене сякаш щяха да излетят.
Всяка сутрин имаше автобуси собственост на завода и в тях се качваха 20 000 души. Имаше завод за роботука Берое с ХВП част. Леярни няколко, АТЗ където в торовия завод работиха 30 000, Червено знаме и Петко Енев къто правиха лютеницата с хорцето. Цялата околия не стигаше за да се работи в малкия ми град. Работата в марица исток не беше елитна като сега, а измъчване защотонсе ставаше рано пътуваше се цял чаааааас и се работеше в отровеното Гъкъбово, където е като пост апокалептичен пейзаж имах възможност да работя в тец едно реконструкцията на алстом.... Та едно време работа имаше в моя град само за целия окръг Стара Загора.
Всичкото циган работеше в чистотата или в консервните фабрики и бяха малко.
Джобили са ме през демокрацията... Бягах защото го умеех добре. Искали са да минсвалят южнокорейски маратонки адидас защото бяха ценни знаеха ме като момчетонс оня адидас (колко меркантилно). Тогава се бих с Крум Кавала.... Тъй други пресръпления имаше ама тогава всеки се биеше и милицията и хората. Баща ми е налагал няколко пъти различни досадници които се правиха на остроумни и наглееха твърде.

П.с. Интересното е че един човек поиска да види какво съм сътворил така че считам че за момента няма интерес към книгата игра а кън темата, така ме свободно говорете по темата, а не за книгата.

Рахвин, как искаш да се говори "за книгата"!?!

Да си пуснал някакъв текст? Не че има много смисъл от пускането на пролози, ама ти дори това не направи.
Да си пуснал някаква информация за това какви ще са изборите, какви ще са последствията, каква ще е системата за игра?
Хубаво, стана и ти пишман кандидат-автор. Ама нека да не ти е първата работа да обвиняваш читателите.

Rahvin, ако наистина искаш в книга-игра "да обясниш какво е социализма", вземи първо се запознай с някои документални изследвания - вече има доста такива. Тук се разказват само лични истории, което иначе не е лошо и ще ти даде плътност, но на тези индивидуални детайли им липсва обобщаващата картина, фрагментарни са.
А друга страна, аз лично не мисля, че този формат е добър избор при точно такава задача. Може да се ползва за сетинг, но съм много скептична дали може да се направи "обяснителна" книга, която хем да е интерактивна, хем сериозна, хем убедителна.

Не мисля да пускам пролог. Ако някой прочете въпросното ми начало би добил особенно мнение за играта.
Иначе ММ е прав за начина на игра.

Играта е на епизоди без салами.

Голяма част от изборите са описателни, като за момента няма ,, смърт" а просто сюжета свършва ако вземеш решение да промениш коренно настоящата си съдба.

Има кодови думи.

Има графа за приключението във времето.
Изумление;
Потрес;
Отчаяние;
Комбинация между тези точки коити се добиват през време на страстването дава сбор: УЖАС.

Сбор ужас те изхвърля от мястото на което си.

Евентуално в даден момент ще има и точки живот.