Щурмберг и Пътят надолу - коментарна

От доста време се каня да пиша за "Щурмберг", но от няколко изигравания все не можех да събера подходяща комбинация от думи. Отказвах се и изчаквах да мине известно време, за да позабравя историята и да почна наново. Много ми се искаше тъкмо тази игра да я мина без мамене. Накарая се получи, но признавам, че ми беше много трудно.

Въпреки това "Щурмберг" според мен е едно от най-добрите попадения от новата вълна. Атмосферата ми хареса, а също и по-различната тематика - досега не бях чела друга криминална книга-игра. Литературните проблеми, които някои откриват в описанията и действието, не са ми направили впечатление, не и до степен да ми развалят удоволствието. Явно не съм гледала текста толкова под лупа. Предполагам, че ако се задълбочи редакторски, човек почти винаги може да намери нещо, което не е съвсем наред или би могло да се направи по-добре.

Допадна ми възможността да обикаляш навсякъде и да събираш улики, макар че при първите опити аз също имах проблем с времето. Все ме беше страх, че няма да ми стигне и претупвах разследването. Когато най-сетне спрях да се вълнувам и да бързам толкова, успях да се поразходя и да разгледам почти всичко. Непрекъснатото записване на петте минути ми беше досадно. Постоянното внимаване дали съм си добавила времето донякъде ме разсейваше и ми пречеше да се потопя в историята. Аз лично предпочитам книги-игри с по-малко променливи, но това си е мое субективно усещане и знам, че повечето фенове държат на наличието на разнообразни параметри, които се променят в хода на книгата.

Като цяло смятам, че книгата е чудесна. С удоволствие бих прочела друга подобна. Толкова ми хареса, че даже ми се прииска и аз да мога да напиша криминална книга-игра

psicho_lg писа: писа:

SatanicSlayer писа: писа:

Ами обикалях навсякъде. Сигурно събрах абсолютно всички кодови думи, които има в тази игра и пак ми стигна времето да хвана виновниците.

Това е абсолютно невъзможно

Няма невъзможни неща.

Най-после, след толкова време успях да прочета и Щурмберг. Не знам с какво толкова това произведение е впечатлило почти всички. Литературно не блести с кой знае какви качества. Едва ли имаше епизод, на който да не открия дума или израз употребени неуместно. Като геймплей разказът също не ми предложи нищо добро. Безкрайно досадно обикаляне на различни локации и ровене из килери, кухни, чекмеджета, скринове и т.н. и това съпроводено с още по-досадното постоянно добавяне на поредните 5 минути към показателя за време. В самите избори рядко имаше някаква логика (или поне аз не открих такава), а просто на сляпо претърсваш поредното помещение и поредната мебел. Героите ми се сториха безлични и незапомнящи се, като често при споменаването на някой в текста, се чудех кой пък беше този. Не успях да я мина от първия път, но дори и не ми мина през ума идеята за втори опит.
Уважавам труда на автора и се надявам да не приеме мнението ми като хейт, но произведението му определено не отговори на очакванията, нуждите и вкуса ми като читател и играч. Ако трябва да дам оценка, тя би била нещо от рода на 4/10.

До някъде и аз ще се съглася с Шин за голямата суматоха около Щумберг. И то не защото не ми хареса, а защото не беше кой знае колко специална и определено не е най-доброто от автора, който уважавам доста и съм му фен. Сикамор, моля те върни се към пустинните разкази

Много хубав куест, написан под формата на книга-игра. И аз се подведох по времето и помислих, че трябва да бързам. Потопих се в мрачната обстановка, описана от автора. Уж прочетох почти всички епизоди, но не рабрах А.Г. имаше ли връзка с вдовицата или това беше също инсценирано от злосторника?
Разказът беше хубаво допълнение към историята, привърженик съм на практиката да има чиста литература към играта. Хареса ми и образа на доктора и намирам поведението му за логично в тази ситуация. Благодаря на Сикамор за приятното време прекарано с Щурмберг, в момент, когато не се чувствах в душевен мир...

В очакване на новата книга от Сикамор реших да препрочета „Щурмберг”. Имах спомен за случващото се, но не бих казал, че много ми помогна Преди години я минах от втория път, сега също. Честно казано тогава ми хареса повече, но може би сега бях с леко завишени очаквания заради хубавите спомени от нея.

Сигурен съм, че ако Явката я преработи ще стане по-добра, но дори и в този си вид това е една от стойностните книги-игри, които бих препоръчал.

Няма да правя подробен разбор, а само ще изложа плюсовете и минусите според силно субективното ми мнение.

Плюсове:
+ Огромна преиграваемост – не мисля, че повече от 10% от хората са успели да я минат от първи път, но дори и след успешен финал имаш сериозен стимул да провериш алтернативните варианти;
+ Историята е интересна и ангажираща;
+ Има няколко алтернативни начини за достигане до успешен финал и си личи, че е положен много труд от страна на автора и редакторите, за да се избегнат съществени пропуски в тази доста сложна игрова схема;
+ Супер корица на броя, която пресъздава случка от произведението (съдържа лек спойлер, който ми помогна в играта);
+ Трудна игра – харесвам такива, тъй като дават стимул за преиграване и задълбочаване в алтернативните опции;
+ Послужи за вдъхновение на Краси Стоева, която впоследствие написа няколко добри произведения.

Минуси:
- Много от изборите не са базирани на логично решение, а просто на налучкване и на това, че читателят трябва да я е играл поне веднъж, за да има по-добър ориентир какво търси и какво да направи;
- Често имах чувството, че минутите се даваха на съвсем произволен принцип. Определени случки биха отнели много повече време, а и в сравнение една с друга също изглеждаха алогично като времетраене. Не ми е много ясно и защо в епизода в кръчмата имаш различни опции относно изразходваните часове, които позволяват да продължиш към успешен финал. Не ми се стори логично, но може би трябва да се задълбоча още в играта и алтернативните възможности;
- Знаех кои са убийците и имах не малко доказателства, за да предизвикам поне задържането им и последващо разследване, но това не ми послужи. Малко е разочароващо, че липсата на дори и една кодова дума при съответната комбинация се оказва фатално;
- След цялото лутане и търсене финалът ми се стори леко претупан, но това е субективно усещане.