Щурмберг и Пътят надолу - коментарна

Прочетох разказа. Прочетох и дискусията в тази тема. Някак си е кофти, че има толкова малко коментари и по трите произведения в новия Герой. Отдавна си говорим че сме 20 човека на форума, но по-лошото е че коментиращите сме 5... Както и да е. Това с тъмнината и обора на мен не ми направи впечатление, но след като Майндкрайм го е показал го отчитам като проблем на текста. Малък и несъществен проблем и то по-скоро на редакцията, отколкото на автора. Случва се човек да пише такива неща и трябва някой да му посочи, че има проблем в тях. Такива дребни логически пропуски в текста на мен не ми развалят удоволствието от разказа. Стилът на Сикамор е добър и ми допадна отново. Схемата е добре измислена и ми беше много интересно да изследвам, потопих се в ролята на детектив. Това, което не ми хареса в нея е, че за успешното завършване не е достатъчно да се досетиш кой е убиецът, а трябва да имаш и строго определен комплект от 4-5 кодови думи. Ако нямаш една от тях - обесват те. Не е ли достатъчно да имам съмненията, да съм открил 2 улики, които ги подкрепят и след като ги изложа, вече полицаите да му мислят по тях, а не да ме обесват? Невъзможно е от пръв прочит да се напипат точните поредици кодови думи, направих 2 разигравания и въпреки, че на второто имах значителни знания кое къде е, накрая пак имах липси, които не ми позволиха да получа добър завършек. Съгласен съм за Лисичков и за времето. По никакъв начин не става ясно половин час или 3 часа дали са много или малко. Би било добре да има някакъв ориентир, за да може човек да си направи сметката дали да инвестира време за още улики или да рискува и пришпори с това което вече има. Някак не ми хареса и обяснението, че търговецът иска да изкупи цялото село, за да търси скритото съкровище. Дори да е достатъчно вманиячен за да вярва в съществуването му, абсурдно е да се мисли, че ще копаеш тук и там и ще го изровиш от новозакупените чужди поляни. Майндкрайм отново не е харесал разказа, продължаваме да чакаме нещо, което ще му хареса На мен ми хареса. И трите разказа ми харесаха. Не ги сравнявам с великите постижения в литературата, а с тези в книгите-игри.

[justify]Съжалявам, че отговарям едва сега на повечето мнения - бях запланувал да го направя в края на миналата седмица, но просто не ми стигна времето да седна и да си събера мислите.

Благодаря още веднъж на всички, коментирали "Щурмберг" и "Пътят надолу". Оценявам отделеното време и положените усилия. Отчитам, че и двата текста имат много трески за дялане (а и някои основни проблеми), като ще се постарая да си взема поука за бъдещите ми проекти. Дано да успея. Мисля, че в повечето случаи човек си казва "да, това друг път не трябва да го правя" или пък "хм, това миналия път не ми се получи", но промяната идва по-скоро от писане, писане, писане, търпение, търпение и пак търпение, придружени от малки, но постоянни крачки към по-добър текст. Считам, че първоначалните ми способности не са кой знае какво, а и нямам достатъчно време, за да се упражнявам и уча достатъчно усърдно. Така че мога само да се надявам, че в бъдеще ще избегна поне някои от посочените от вас грешки. И че въпреки графоманските ми напъни и импулсивните залитания към литературничене ще успея да се озаптя и да поработя повече върху следващите текстове.

Ще коментирам онези части от мненията, които описват проблеми и/или несполучливи места в историята, като ще се опитам да дам представа как виждам аз нещата и защо съм ги написал по подобен начин. Моля отговорите ми да не се приемат като нападки към вашите мнения - опитвам се единствено да опиша какво е моето виждане за споменатите ситуации. Още веднъж - благодарен съм и оценявам всяко едно мнение.

Предупреждавам, че съм сложил мненията на читателите в спойлер-таг, но не и отговорите ми. А те съдържат на определени места спойлери към историята. Не е добра идея да ги четете, ако не сте прочели "Щурмберг" и "Пътят надолу" и не искате да си разваляте удоволствието.

@ Monevwww

Monevwww писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Може би развръзката трябваше да е по-дълга, но съзнавам, че това би удвоило обема на произведението. Като цяло бих казал, че отношението разследване - развръзка е 4 към 1 (приблизително)

Щеше ми се развръзката да бъде по-дълга. С преследване на убийците, с идване на съдия и полиция от града и т.н. Трябваше обаче някъде да се огранича.

@ Ал Торо

Ал Торо писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

бих спал като бебе при края на епизод 152. Може би щеше да е интересно ако и този край беше добър и вече да си е до читателя, но приемам и авторовата версия за по-логична, предвид героя. Той все пак (героят, не авторът) показва зъби 1-2 епизода преди това, а все пак е даден и избор на читателя, така че два добри края щяха също да са интересен и валиден подход.

Ти си вторият човек, който ми го казва. Сигурен съм, че и други читатели са имали същото впечатление от епизод 152. Мисля обаче, че докторът - такъв, какъвто съм се опитал да го представя - не би спал толкова спокойно, затова в крайна сметка се спрях на този избор. Отчитам обаче, че свободата на избора на читателя би трябвало да има по-голяма тежест и може би щеше да се получи по-добре с повече от един "най-успешни" завършека.

@ nixata

nixata писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Пътят надолу - разказът ми беше що-годе интересен почти до края, но ми остави неприятен вкус. Предполагам нарочно е целен краят да е такъв, но не се връзва с цялостния разказ и го прави..... ами незавършен. Само липсваше едно to be continued. Смисъл, за мен има два вида разкази, едни, които са сравнително кратки и просто целят да създадат някаква емоция на читателя и някакво послание (например на Елин Пелин), а другите са по-дългички и целта им да е разкажат някаква история със завръзка, фабула и развръзка, като да вземем от книгите-игри "Принципи на оцеляване" или на Колин разказа към Прокълнатата книга. Този според мен е някакъв опит за микс между двете. Не съм експерт, просто споделям какво усешане остави разказа в мен. По-скоро неудоволетвореност.

За мен краят на разказа "Пътят надолу" е най-слабото му място. Сега, ако можех да се върна назад, бих поработил най-много върху него. Мисля, че накрая отново би завършил по същия начин, но поне нямаше да е толкова тромаво и насечено, щях да се постарая преходът да е по-плавен и да не оставя такова неприятно чувство на незавършеност.

@ Лисичков

Лисичков писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Трудно мога да се ориентирам колко време е прекалено много да бъде изгубено и къде е правилният баланс, поне за сега. На едно място се казва, че трябва да се действа бързо. Колко бързо точно, при положение че почти на всеки епизод се довабят по 5 минути време? Много време ли са 20 минути, фатални ли са, малко ли са, следва ли да се отдели повече време в търсене на улики и т.н....в неведение съм. :) Разбирам, че на практика в реална ситуация би било точно така - трудно може да се прецени кое е правилното - да се огледа мястото подробно или отгоре - отгоре и веднага да се тръгне по още горещите следи.

Една от основните критики на редакторите беше насочена към времето. Колко са 5 минути – малко, много? Трябва ли да бързам, или мога да обходя всичко? Основната причина, поради която все пак се спряхме на този вариант, беше, че и в реалния живот, ако попаднеш в такава ситуация, няма да знаеш къде да търсиш и колко време да се бавиш на определени места. Опитах се да дам все пак някаква насока на читателя в епизод 67, където Ханс казва, че ще му трябват 2-3 часа, за да събере хората и предлага на доктора да се чакат направо в кръчмата след това. Тоест, читаталят би трябвало да има някаква представа, че има на разположение приблизително 2-3 часа. Ако обаче повечето читатели не са обърнали внимание на това и/или са се почувствали подразнени от неизвестността, може би този похват не е сработил много както трябва.

@ Mindcrime

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Щурмберг има сериозни проблеми и откъм логика, и откъм литература (мисля, че не е точната дума това, защото всъщност става въпрос за лош подбор на думи, за лоши изрази, лошо написани изречениея и параграфи и това са проблеми на едно по-ниско ниво, подсказващи базови пропуски).

...

Вижте първото изречение на пролога (което е написано зле и никой няма никакво оправдание да остави толкова зле написано първо изречение, нито толкова лош първи параграф)

Съзнавам, че като любител едва ли притежавам кой знае какво писателско майсторство. С други думи – с "Щурмберг" и "Пътят надолу" не давам заявка за някаква невероятна творба. Базовите пропуски и проблемите на по-ниско ниво са доста обезпокояващи, тъй като би трябвало човек поне тях да е изчистил, преди да да предлага нещо готово за четене на хората. Не знам кои неща са ти направили впечатление, но се надявам да не са толкова много на брой. Без конкретни примери ми е трудно да коментирам повече.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

В първата половина на миналия век в едно малко селце зимата е в разгара си и минава 6 вечерта... Какъв е източникът на светлина (дори не разбрах има ли луна, няма ли, докато не се озовах на 34, където се оказа, че навън е "непрогледен мрак")? Вижте първото изречение на пролога (което е написано зле и никой няма никакво оправдание да остави толкова зле написано първо изречение, нито толкова лош първи параграф). Нашият герой гледа през прозореца и вижда нещо навън. Не е обяснено как е възможно да види нещо, не е и логично да види нещо, понеже не живее в добре осветен градски район. В нормална обстановка в 6 вечерта през зимата навън е пълен мрак, или пък има някаква луна, която евентуално очертава силуети. Ти седиш в светла стая, а източникът на светлина в стаята сериозно намалява шансовете ти да видиш нещо навън. Поглеждаш през прозореца и не виждаш нищо, освен мрак и отражение на нещата в стаята (освен това прозорците по онова време не са били правени с цел да осигуряват широки панорамни гледки, когато си говорим за места със сурова зима).

В представянето на светлината съм допуснал грешка, да. Трябваше да опиша поне луната, за да избегна някои от посочените проблеми. Незнание, неопитност, недоглеждане. Това е причината, а не оправданието.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Как си представяте, че изглежда един обор? Как си представяте крава, която да може да бъде видяна, че наднича от обора към кален двор вечер, когато падне мрак?

За обора и кравата не съм напълно съгласен :) Не се пиша голям фермер, но поне си спомням ясно обора в двора на баба ми и дядо ми (а и все още го виждам поне веднъж в годината) –точно до къщата е, а до входната му врата има прозорец, през който едно време се виждаха животните (сега такива почти няма). Разбира се, не си спомням дали можех да ги видя и вечер, както и ми е ясно, че този обор не е представителен за всички обори по света, така че това го отчитам все пак също като мой пропуск.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Този двор някой специално ли го поддържа кален, нищо че е зима и че да стигнеш до кръчмата ще ти струва "исполинска борба с преспите сняг"?

Ако през деня някой е изчистил снега от двора, очаквам земята да остане известно време сравнително влажна, особено ако по обяд/следобяд малко се е стоплило. Все пак признавам, че при тези температури вечер е по-вероятно земята бързо да замръзне отново и да стане суха и студена. Вече не си спомням кога описвам в книгата падането на снега и дали той започва да вали отново едва по-късно, но това също би било пропуск, ако е валяло и през следобяда.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Какво означава "полусрутен"? Какво му е на обора? Липсват една-две стени или пък половин покрив!?

Означава, че е в лошо общо състояние. В къщата живеят вече възрастен чичо, не по-млада домашна прислужница, както и млад лекар, който може да зашие рана или да извърши прости хирургични операции, но не и да поправи покрива на обора. Може би и затова кравата е толкова омърлушена :) Но да, "полусрутен" можеше да бъде заменен от по-подходяща дума.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

На епизод 80 виждам, че случилото се към 6 вечерта е определено като "среднощни случки". Героят влиза в къщата си, която е пълна с трупове. Тя е тиха и на него това му се струва... странно. Какво е очаквал? Душите на умрелите да са вдигнали вече купон? Да са дошли вече оплаквачките?

Да, "след среднощните случки" не стои добре.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Убиецът на госпожа Бекер оставя ножа си в нея. Когато хукна след убиеца и се осъзная, че е добре да имам оръжие, не ми се дава възможност просто да се върна към коридора и да взема ножа от убитата. Дори не си го помислям (би било измъкване, ако се спомене, че мисълта да се върна при трупа ми се струва ужасяваща, но сега оставам с впечатление, че просто авторът не е разработил добре ситуацията и не е съобразил с какви възможности разполага героя)!

Размишлявах върху този вариант в началото. Имам някакъв смътен спомен, че може и да сме го дискутирали с редакторите, но не съм сигурен. Реших, че човек като доктора, който е все още по-скоро "юноша бледен" и попада кажи-речи за пръв път в такава ситуация, ще е по-склонен да действа прибързано и да не съобрази да се върне за ножа. Иначе мисълта да се върне при трупа не би трябвало да е толкова ужасяваща, все пак той е лекар, не би трябвало да има проблем с това.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Защо при връщането си в пълната с трупове къща, не ми се дава възможност да огледам стаята на чичо Франц, но за сметка на това мога да надзърна в кухнята!? Това ме влуди направо.

Прав си, това трябваше да го предвидя.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Оразмеряването на времето е абсурдно на места. Някакъв тип ме пребива като куче в работилницата (24) и 5 минути по-късно вече се свестявам в някаква стая. В това време някакви хора с пушки са видяли как някой ме пребива, прогонили са го (те с пушки, другите без, но все пак нападателите ми избягват, след като намушкват един от спасителите ми... тази история главният ми герой я приема за нормална, между другото). После оцелелият спасител ме пренася в стая, рискувайки доста, защото не знае дали нападателите няма да се върнат, а той ще е зает да ме носи. И намира начин да ме свести. Не става за пет минути.

Да, времето може да бъде използвано по-добре в геймплея. Невинаги 5 минути на едно място отговарят на 5 минути на друго място. Реших все пак да не нацепвам времето на още по-различни единици (1-2 минути, 5-6-7-8 минути и т.н.), защото това щеше да усложни още повече и без това според мен доста сложния баланс (който сам по себе си не е перфектен, признавам). Опитах се да премахна колкото се може повече от проблемните места, на които 5 минути са прекалено малко или прекалено много за описаното действие, съгласен съм, че явно не се е получило навсякъде достатъчно добре.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

На 48 опитвам шанса си. Оставам с впечатлението, че е важно какво ще напипам. Ако случа на чук, пак ме пребиват, но губя само 5 минути, в другия случай губя 10 минути. Къде е логиката? Ударът с чука причинява някаква болка, но скромният ми опит в схватките сочи, че такъв удар често предизвиква по-жестока разправа.

Ако опиташ успешно шанса си, получаваш само 5 минути загуба на време (вместо 10). Не смея да твърдя, че имам кой знае какъв опит в схватките (всъщност извън тренировъчна ситуация - много, много малък), но мога да си представя, че ако причиниш достатъчно силна болка на опонента си и частично го обездвижиш (например след удар с чук по ключицата или някъде другаде), той едва ли ще е толкова мотивиран да те бие продължително. Но, да, спорно е.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Ами... не би трябвало да се доверяваме на разкази на героите, понеже самата история не е такава. Разказва я докторът, така че само той би могъл да ни каже какво се е случило в някаква глава към края на книгата. Но пък от разговорите си със Сашо оставам с впечатление, че на него не му харесват обясненията (а той доста влияе върху развитието на историите). Ако и Явор има склонност към мистерии, ясно е защо в крайна сметка не разбираме какво точно се е случило (понякога несигурността е търсен ефект).

Според мен историята на Ханс + нещата, които Уве разказва на доктора накрая дават нелошо обяснение на случките през онази нощ. Може би не звучи абсолютно достоверно, прав си. Според мен обаче е напълно възможно да се случи по описания начин. Не смятам, че човекът като цяло е рационално и разумно същество. В повечето случаи той е емоционален, импулсивен и попадне ли в ситуация, която разпалва в него страх, гняв или друга първична емоция, действията му често изглеждат безумни отстрани. Да, някои успяват да се владеят по-добре от другите, но всеки има своите слаби моменти.

Mindcrime писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Интересно е и дали в такъв тип игри случката трябва да бъде винаги една и съща. Струва ми се доста скучновато. За да е добра играта, би трябвало да има различни варианти и в зависимост от твоите действия и с някакви случайни събития да е възможно да попадаш на различни улики, оттам да стигаш до различни изводи при всяко изиграване. Ако се реализира такова нещо (трудно е, но не изглежда да е непостижимо), би било зарибяващо

Абсолютно съгласен. Мисля, че обсъждахме нещо подобно с редакторите (вече ми се размива какво сме обсъждали и какво просто съм си мислил). Липса на време за преработка плюс ограничен обем бяха за мен основната причина да не опитам да го направя.

@ Meriadoc

Meriadoc писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Това, което не ми хареса в нея е, че за успешното завършване не е достатъчно да се досетиш кой е убиецът, а трябва да имаш и строго определен комплект от 4-5 кодови думи. Ако нямаш една от тях - обесват те. Не е ли достатъчно да имам съмненията, да съм открил 2 улики, които ги подкрепят и след като ги изложа, вече полицаите да му мислят по тях, а не да ме обесват? Невъзможно е от пръв прочит да се напипат точните поредици кодови думи, направих 2 разигравания и въпреки, че на второто имах значителни знания кое къде е, накрая пак имах липси, които не ми позволиха да получа добър завършек.

Искаше ми се да направя изиграването по-трудно. Посоченият от теб вариант също можеше да се сложи, да, и да доведе до алтернативен завършек (идването на съдия и полиция от града и т.н.). Сигурно разказът щеше да спечели от това.

Meriadoc писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Съгласен съм за Лисичков и за времето. По никакъв начин не става ясно половин час или 3 часа дали са много или малко. Би било добре да има някакъв ориентир, за да може човек да си направи сметката дали да инвестира време за още улики или да рискува и пришпори с това което вече има.

Виж коментара ми към мнението на Лисичков по-горе.

Meriadoc писа: писа:

Внимание: Споилер! [ Click to expand ] [ Click to hide ]

Някак не ми хареса и обяснението, че търговецът иска да изкупи цялото село, за да търси скритото съкровище. Дори да е достатъчно вманиячен за да вярва в съществуването му, абсурдно е да се мисли, че ще копаеш тук и там и ще го изровиш от новозакупените чужди поляни.

Моето обяснение: Александър Граве е имал няколко предположения относно местонахождението на съкровището. Навярно е бил насочен от майка си, тъй като самата тя е подозирала къде Рихард го е скрил. Затова и на епизод 52 се казва "земята на НЯКОИ хора от селото". Неслучайно се насочва към тухларната на дядото на Ханс. Понеже не знае обаче къде точно под тухларната може да е закопано, иска да откупи имота, за да може да срине наволя всичко и да разкопае навсякъде. Мисля, че обсебилата го идея е била достатъчно силна да го накара да направи нещо подобно.[/justify]

Прологът ми направи лошо впечатление. Ако ти е интересно защо, ти прецени как да стане. Може да се видим на по бира като минеш през София, тъкмо ще ми разпишеш бройката - аз съм си драскал по нея, така че лесно ще си спомня какво не ми е харесало. Може да ми пуснеш пролога и да го коментирам: лично, по имейл или пък на форума.

Обори има всякакви, няма как да кажа нещо категорично. Не ми звучи логично да строиш обора в другия край на двора, вместо да го залепиш за къщата. Все пак, планинско село, сурови зими... Ако през нощта завали як сняг, призори първо трябва да рина проход до обора. Затова е логично да влизам в обора през къщата, или поне обора да е близо до къщата.

Калният двор не ми се връзва с преспите, които трябва да бориш по пътя към кръчмата. Не разбирам и защо някой ще чисти двора, особено с възрастен чичо и възрастна икономка, плюс леко мързелив млад лекар (очевидно е мързелив, щом макар да скучае вечерта, се опитва да отпрати пациенти). Когато навали сняг, просто правиш проходи - до входа на двора, до вратата на обора...

...ако причиниш достатъчно силна болка на опонента си и частично го обездвижиш (например след удар с чук по ключицата или някъде другаде), той едва ли ще е толкова мотивиран да те бие продължително.

Субективно е, разбира се, но за мен логиката в такива ситуации е, че ако удариш противника си и му причиниш силна болка, можеш да го уплашиш и той да избяга, или да поиска мир. Но ако причиниш болка на някого и той те повали, после те пребива като куче, защото си го ядосал. Това показва скромният ми опит, както и опитът, който са ми споделяли разни познати ми побойници.

Според мен историята на Ханс + нещата, които Уве разказва на доктора накрая дават нелошо обяснение на случките през онази нощ.

Моят проблем не е с последвалите случки, а с това, което се случва в къщата малко след идването на Уве и майка му. Ако ти се задълбава, опитай да опишеш станалото през погледа на двамата нападатели. Какво точно правят, защо го правят... Защо единият заобикаля къщата? Защо другият убива икономката и след това не влиза в къщата?

За първото изречение от пролога все пак мога да кажа какво не ми харесва. Това донякъде помага да се прецени дали мнението ми за останалата част от текста е интересно.

... Погледът ми се зарея през прозореца, без да срещне нищо ново.

Не съм достатъчно грамотен, за да кажа, че не може да се започва така, но не виждам никаква причина за многоточието в началото.
Реенето е продължителен процес. Срещането на нещо ново е кратко. Не се получава добре, когато двете се съберат в едно изречение.
Когато погледът ти се рее, няма нужда да се добавя, че не вижда нищо ново. Подразбира се. Иначе спираш да се рееш и се втренчваш в новото.
Би могло да се напише: "Погледът ми се рееше през прозореца, когато забелязах как от гората излиза човек." Но не и "Погледът ми се зарея през прозореца, когато забелязах как от гората излиза човек."


За оборите е съвсем субективно, осъзнавам го. Може би коректната забележка е, че липсва описание на конкретната ситуация, а тъкмо това описание би следвало да е важно за вземането на решения.
Чувствителността към миризмата също може да е значим фактор, също както и това да не замръзват животните може да е фактор за една обща стена. Тук имам много за философстване, но наистина не е значимо..

Каквото и да се говори, в момента Щурмберг е водач в класацията за Златна Никса

sycamore_bright писа: писа:

Опитах се да дам все пак някаква насока на читателя в епизод 67, където Ханс казва, че ще му трябват 2-3 часа, за да събере хората и предлага на доктора да се чакат направо в кръчмата след това. Тоест, читаталят би трябвало да има някаква представа, че има на разположение приблизително 2-3 часа. Ако обаче повечето читатели не са обърнали внимание на това и/или са се почувствали подразнени от неизвестността, може би този похват не е сработил много както трябва.

Елегантно решение, което ми е убягнало. Може би трябваше да бъде по-сериозно намекнато за да го отразят по-голям процент от читателите. Иначе много ми харесва подхода да бъде завоалирано, като част от повествованието, а не да е в инструкциите за игра - "имате 3 часа да се разхождате".

[justify]

Mindcrime писа: писа:

Прологът ми направи лошо впечатление. Ако ти е интересно защо, ти прецени как да стане. Може да се видим на по бира като минеш през София, тъкмо ще ми разпишеш бройката - аз съм си драскал по нея, така че лесно ще си спомня какво не ми е харесало. Може да ми пуснеш пролога и да го коментирам: лично, по имейл или пък на форума.

Дадено. Бира.

Mindcrime писа: писа:

Моят проблем не е с последвалите случки, а с това, което се случва в къщата малко след идването на Уве и майка му. Ако ти се задълбава, опитай да опишеш станалото през погледа на двамата нападатели. Какво точно правят, защо го правят... Защо единият заобикаля къщата? Защо другият убива икономката и след това не влиза в къщата?

Ето как са се развили нещата:
Това са горе-долу нещата - така, както си спомням, че си ги представях, докато пишех "Щурмберг". Не мисля, че е перфектно измислената криминална история, при която уликите и разказите на участниците пасват идеално на това, което вижда главният герой. Но и не смятам, че в реалния живот хората, които извършват престъпления по емоционални причини (страх, гняв, ревност и т.н.), действат напълно рационално. Колебаят се, избухват, съжаляват, страхуват се, опитват се час по-скоро да замажат положението, понякога им идва някоя щура идея, която считат за добра, замаяни от адреналина и бързия ход на случките. Често действията им изглеждат странни.

Mindcrime писа: писа:

За първото изречение от пролога все пак мога да кажа какво не ми харесва. Това донякъде помага да се прецени дали мнението ми за останалата част от текста е интересно.

... Погледът ми се зарея през прозореца, без да срещне нищо ново.

Не съм достатъчно грамотен, за да кажа, че не може да се започва така, но не виждам никаква причина за многоточието в началото.
Реенето е продължителен процес. Срещането на нещо ново е кратко. Не се получава добре, когато двете се съберат в едно изречение.
Когато погледът ти се рее, няма нужда да се добавя, че не вижда нищо ново. Подразбира се. Иначе спираш да се рееш и се втренчваш в новото.
Би могло да се напише: "Погледът ми се рееше през прозореца, когато забелязах как от гората излиза човек." Но не и "Погледът ми се зарея през прозореца, когато забелязах как от гората излиза човек."

Многоточието е заради връзката с няколкото думи от автора преди това и прехода от там към първи епизод.

Намирам аргументацията, че когато видиш нещо ново, погледът ти спира да се рее, за вярна. Но някакси все още не съм убеден, че не може да се каже въпреки това по този начин - нямам сериозен аргумент в моя полза, в случая карам просто на "усещане" (което, знам, не е сериозен довод). Сигурен съм обаче, че този откъс може да се напише по-добре.

За обора и калния двор смятам да не споря повече, защото личните ми наблюдения се изчерпват със споменатата залепена до къщата дървена постройка :)

Meriadoc писа: писа:

Елегантно решение, което ми е убягнало. Може би трябваше да бъде по-сериозно намекнато за да го отразят по-голям процент от читателите. Иначе много ми харесва подхода да бъде завоалирано, като част от повествованието, а не да е в инструкциите за игра - "имате 3 часа да се разхождате".

Да, можеше да сложим на няколко места например как докторът си мисли "По дяволите, колко късно е станало! Ханс сигурно ще бъде скоро при кръчмата, нали каза 2-3 часа?" или нещо такова. Отново вплетено в историята, но подсещащо читателя.[/justify]

Вилорп писа: писа:

Аз да питам за историята в къщата... какво става с Уве? Защото в така поднесената версия той седи като дупка.

Докторът на епизод 191 писа: писа:

а когато двамата нахълтали в дома ми, Ханс е искал да убие детето. Волф се изправил пред него и тогава ловецът го намушкал. За щастие, Уве успял да избяга, докато двамата се боричкали.

Току що изиграх "Щурмберг" за първи път и пиша преди да съм прочел предишните коментари.
Играта ми хареса много - определено съм фен на Сикамор Брайт. Историите за Мрак ми допаднаха много и съм доволен, че и в различен жанр му се получава толкова добре. Играта е динамична - с много и непрекъснати избори (на практика във всеки епзиод). Не знам дали това е целен резултат след отзивите за разказа във втория сборник или просто така се е стекло писането. Допадна ми тази динамика, но съм фен и на по-дългите описания, за които толкова се спореше в темата за разказа от Брой 2. Хареса ми, че и тук имаше няколко по-дълги литературни епизода.
Критика мога да изтъкна една само основна. Малко разочарован останах, че реално знаех кои са престъпниците, но нямах нужните кодове за да го докажа и бях бастисан. Това, че не знаех поне в някакви рамки с какво време разполагам за обикаляне ме изнервяше и ми създаваше напрежение по време на играта. От една страна смятах, че не трябва да прекалявам с търсенето на доказателства, тъй като ще стане прекалено късно и ще закъснея за нещо. От друга - разбирах, че трябва да събирам максимално много доказателства. Явно съм избързал наистина и е трябвало да пообиколя още. Но не ми хареса, че беше толкова "на сляпо" изгражането на тази стратегия - дали да бързам или да обикалям. Ако е имало някаква подсказка в текста - изпуснал съм я. Може би, донякъде може да се разглежда като подсказка това, че самият лекар излъчва спокойствие в това отношение. Не бърза за никъде и у читателя остава впечатление, че може да си обикаля колкото иска. Никъде не се споменава, че ще закъснее за нещо... Знам ли - може би аз съм си втълпил напрежението да бързам и да не се проточвам в обикаляне.
И два коментара, които ми направиха впечатление и се замислих. Първо, останах с впечатление, че чичото на лекаря е доста възрастен. В текста се споменава, че е получил медал за участието си в Първата световна война. Ако лекарят е завършил 1922 г., както е посочено, и се споменава, че от тогава са минали само няколко години, от началото на войната трябва да са минали около 11-13 години, а от края й 6 - 8 (ако предположим, че действието се развива някъде 1925 - 1927 г.). не си представям как точно може да е участвал чичото, който дори тогава трябва да е бил доста възрастен. Но, да кажем, че може да има обяснение. Все пак точната възраст на чичото не е уточнена - може да не е толкова чак възрастен, а просто по-болнав и слаб човек. Или да е получил някакъв граждански медал или подобно- за заслуги извън бойните полета.
Второто нещо е, че по "Нова история" ни учеха, че названията "Първа световна","Втора световна" и използваното в текста "Световна война" са навлезли в употреба чак след края на Втората. В периода между двете, Първата световна е наричана "Европейската война" или "Голямата война". Като второто, не съм сигурен, че е употребявано извън България. "Европейската война" съм го виждал в чужди издания в библиотеката на Университета.
Това разбира се, са просто някакви неща, за които се сетих докато четях. Ясно е, че нито имат някакво велико отношение към атмосферата, нито влияят на историята и играта.
Утре ще опитам отново да я изиграя, преди да продължа с другите два разказа, като този път ще обикалям повечко и ще видя дали ще станат нещата.
Добавено след като прочетох останалите коментари:
Сега си давам сметка, че не съм се изразил достатъчно ясно отгоре. Бях обърнал внимание на уговорката за среща в кръчмата и знаех след колко време е тя. Но не знаех какви неща ми предстоят преди нея и колко време ще ми отнемат. Знаех, че тази среща е крайната граница, но се страхувах, че ако се забавя прекалено някъде, ще трябва да пропусна някакъв етап от действието и ще трябва да се прехвърля направо в кръчмата, което би довело до провала ми.

[justify]@alxmarinov: благодаря много за обширния коментар. Радвам се, че "Щурмберг" ти е харесал.

alxmarinov писа: писа:

Малко разочарован останах, че реално знаех кои са престъпниците, но нямах нужните кодове за да го докажа и бях бастисан. :)

Можеше да направя играта по-лесна. Или пък по-разнообразна, като дам възможност за някакъв "среден" вариант - знаеш кой е виновен, но нямаш нужните доказателства. Селяните може би щяха да решат все пак да изчакат съдия и полиция от града. Избрах обаче да направя Ханс достатъчно коравосърдечен, за да иска да довърши доктора, ако се стигне до там, както и достатъчно убедителен, за да успее да убеди тълпата в правотата на мнението си, ако докторът не е събрал достатъчно улики за тезата си.

alxmarinov писа: писа:

Това, че не знаех поне в някакви рамки с какво време разполагам за обикаляне ме изнервяше и ми създаваше напрежение по време на играта. От една страна смятах, че не трябва да прекалявам с търсенето на доказателства, тъй като ще стане прекалено късно и ще закъснея за нещо. От друга - разбирах, че трябва да събирам максимално много доказателства. Явно съм избързал наистина и е трябвало да пообиколя още. Но не ми хареса, че беше толкова "на сляпо" изгражането на тази стратегия - дали да бързам или да обикалям. Ако е имало някаква подсказка в текста - изпуснал съм я. Може би, донякъде може да се разглежда като подсказка това, че самият лекар излъчва спокойствие в това отношение. Не бърза за никъде и у читателя остава впечатление, че може да си обикаля колкото иска. Никъде не се споменава, че ще закъснее за нещо... Знам ли - може би аз съм си втълпил напрежението да бързам и да не се проточвам в обикаляне.

Виж по-горе коментарите ми до Лисичков и Meriadoc :) Има подсказка в текста за времето, с което горе-долу разполагаш, но явно повечето читатели не са я забелязали.
П.С. Сега видях, че си написал и втори коментар за това. Исках да вкарам някаква неизвестност, някаква несигурност, както би било наистина. Това подразни ли те до такава степен, че да ти развали удоволствието от играта?

alxmarinov писа: писа:

И два коментара, които ми направиха впечатление и се замислих. Първо, останах с впечатление, че чичото на лекаря е доста възрастен. В текста се споменава, че е получил медал за участието си в Първата световна война. Ако лекарят е завършил 1922 г., както е посочено, и се споменава, че от тогава са минали само няколко години, от началото на войната трябва да са минали около 11-13 години, а от края й 6 - 8 (ако предположим, че действието се развива някъде 1925 - 1927 г.). не си представям как точно може да е участвал чичото, който дори тогава трябва да е бил доста възрастен. Но, да кажем, че може да има обяснение. Все пак точната възраст на чичото не е уточнена - може да не е толкова чак възрастен, а просто по-болнав и слаб човек. Или да е получил някакъв граждански медал или подобно- за заслуги извън бойните полета.

Забележката е абсолютно на място. Вече не помня как се е стигнало до там, може би медалът е трябвало да бъде на дядо Ерхард, както и сабята му. Честно казано, не помня.

alxmarinov писа: писа:

Второто нещо е, че по "Нова история" ни учеха, че названията "Първа световна","Втора световна" и използваното в текста "Световна война" са навлезли в употреба чак след края на Втората. В периода между двете, Първата световна е наричана "Европейската война" или "Голямата война". Като второто, не съм сигурен, че е употребявано извън България. "Европейската война" съм го виждал в чужди издания в библиотеката на Университета.

Специално се порових в разни онлайн източници и немски форуми по история, за да избера какво да пиша. Не съм преровил всичко, но поне в нещата, които намерих, пишеше, че в Германия са я наричали по различни начини, като някои от тях са били "Der Große Krieg" или просто "Weltkrieg". Избрах втората опция.

alxmarinov писа: писа:

Утре ще опитам отново да я изиграя, преди да продължа с другите два разказа, като този път ще обикалям повечко и ще видя дали ще станат нещата.

Супер! Ще се радвам да напишеш, ако още нещо ти е направило впечатление. Както и ако дадеш мнение за "Пътят надолу", ако си успял да го прочетеш.[/justify]

[justify]

Вилорп писа: писа:

Аз пак да се върна на Уве.
При въргала в къщата е избягал, ама после се озовава хванат в една самотна хижа. Може ли малко метаигрово разяснение и тук?

Може.

Ханс на епизод 52 писа: писа:

- Защото Уве е жив! Намерих го преди да дойда за Вас! Попаднах на следите му – беше се скрил недалече от църквата. Може би е искал да отиде при отец Клаус, не знам. Слава Богу, наоколо нямаше други хора. Улових го и го скрих там, където никой не би могъл да го намери, докато помисля как да уредя цялата тази бъркотия. Исках след това да избягам от селото, като взема момчето със себе си.

Момчето бяга по време на въргала. Не стига много далече, вече напълно победено от днешните случки, снега и уплахата. Навярно е искало да отиде при дядо си, но дори и до там не стига. Ханс тръгва по следите му. Настига го и го залавя. Нощ, зима, напълно шашардисано момче - набързо успява да го хване без много викове. Решава да си остави вратичка и с оглед на стеклите се обстоятелства все още да не убива Уве. По-добре е сега да го използва като "застраховка" в случай, че нещата тотално се оплескат и се стигне до ситуация като тази, в която Ханс е в ръцете на доктора. "Пусни ме, ако искаш да спасиш момчето".

П.С. [offtopic]Честно казано, мисля, че повечето от всичките възможни в този свят Хансове най-късно в този момент просто биха зарязали всичко и биха избягали нанякъде. Но Ханс има семейство, имоти и може би други неща, които го задържат в Щурмберг. А и нямаше да се получи играта. :)[/offtopic][/justify]

По повод мнението на Уейн, написано в темата за "Пътуващия цирк", но отнасящо се за "Щурмберг":

Ейдриън Уейн писа: писа:

Въпросът е дали са изисквани САМО минимално нужните за това КД, или - с каквото впечатление останах от оплакванията - трябва едва ли не да си минал навсякъде и събрал всичко (като в БиБитка).

Това не е вярно. Не е нужно да си минал навсякъде и да си събрал всичко. Дори и за най-успешния финал не е необходимо. Освен това можеш да завършиш "Щурмберг" по няколко различни начина, като за някои от тях дори не е нужно да си познал и двете убийства или да имаш достатъно доказателства и за двете.